Анализи

Либералните идеи в България: традиция и съвремие [8 юли 2004]

Либералните идеи в България: традиция и съвремие В началото

Либерализмът
е система от икономически и политически възгледи за развитие на обществените отношения, която се превръща в обединител на интересите на промишлената буржоазия през периода на буржоазните революции в Европа и Северна Америка. Като специфично духовно и политическо явление той намира своето отражение и в българския политически живот. Либерализмът по българските земи се възприема още през епохата на Възраждането, когато либералните принципи залягат в програмите на различни политически и националноосвободителни организации. Те се споделят от революционери-демократи като Георги С. Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски и Христо Ботев. Но поради специфичните условия на развитие у нас либералните идеи понякога се смесват с близки и дори противоречащи им възгледи и принципи - радикални, демократични, социалистически или анархистки. Независимо от това либералната идея играе водеща роля в политическите програми на идеолозите на националноосвободителното движение, както и на политическите водачи на българското общество в следосвобожденска България. Водени най-вече от идеята за национално освобождение и единство, споделящите либералните принципи политици отстояват идеята за свободата и на останалите в пределите на Османската империя земи с българско население.
Съществено развитие либералните идеи претърпяват в периода след Освобождението. Техен изразител стават Либералната партия и произлезлите от нея нови политически формации. Тези идеи са водещи в теориите за държавно управление на “строителите на нова България” като Петко Каравелов, д-р Константин Стоилов и Петко Р. Славейков. Утвърдили своето значение, либералните принципи залягат в програмите на всички буржоазни политически партии у нас в края на ХІХ и началото на ХХ век.

Либерализмът след 1989 година

Макар че либералната традиция в България е прекъсната през периода на социализма, след 1989 година либерализмът се утвърждава като водещ принцип при създаването и изграждането на почти всички политически партии в страната. Това не е случайно, като се има предвид, че идеите за свобода на личността, защита на частната собственост и развитие на пазарното стопанство са водещи за дисидентските движения в Източна Европа. Така например те намират отражение в новите конституции, които се превръщат в основа за изграждане на демократичните общества на мястото на комунистическата система. Ето защо 1989 година се определя от редица анализатори и изследователи като годината на историческата победа на либерализма над социализма, както и за начало на завръщане на страните от Източна Европа към естествения им път на развитие. След дългите години социализъм появата на либералните идеи се оказва психологическа и обществена потребност, чрез която да се отхвърли дискредитираната комунистическа идеология. Либерализмът става носител на по-доброто, носител на промяната и се превръща в най-използваната политическа идеология от новите партии, които възникват след промяната.
Антикомунистическите партии и коалиции в повечето източноевропейски държави се обвързват най-вече с идеята за свобода на личността. Това е естествена реакция след десетилетията комунистическа диктатура. В началото на прехода различни политически партии и формации в България поставят тази идея в центъра на един еволюционен проект за обществено развитие и се обединяват около призива за “мирен преход”. С настъпването на промяна в българското общество както в политическата, така и в икономическата област започва преструктуриране, което има за цел да доведе до ликвидирането на старата система.
Появата на либералните идеи в Източна Европа след 1989 година е донякъде изненадваща поради отсъствието на приемственост както в обществения живот, така и в обществените нагласи. Разбира се, липсата на либерална традиция не означава, че в този регион либералните идеи са непознати. Просто тяхното възприемане в по-голяма или по-малка степен е било ограничено и частично, и се е извършвало по-скоро в сферата на идеите, отколкото в сферата на практическия живот.
Интересен е фактът, че новосъздадените след промяната на системата политически партии изграждат своя партиен образ въз основа на принципите на либерализма, разбиран преди всичко като антикомунизъм. В годините на преход това разбиране обаче загубва първоначалната си популярност поради това че носи твърде силен емоционален заряд за промяна на статуквото. А спекулирането с това противопоставяне бързо става неадекватно на политическата и обществена действителност.

Либерализмът днес

Либерализмът в България - не само на идейно ниво, но и като принцип на политическо управление - получава реално развитие след края на институционалния преход по обективни причини, които не позволяват неговото утвърждаване преди това в политическия живот. Това се дължи най-вече на факта, че в периода на преход липсват устойчиви основи на демократично управление, действаща пазарна икономика, стабилна законодателна рамка, развита конкурентна среда, стабилни институции, антимонополна политика и т.н. В този смисъл спекулирането с либералната идея, разбирана единствено като антикомунизъм, не означава, че либерализмът като управленска практика няма своето място в началото на прехода към демокрация в бившите комунистически страни. За да може една либерална доктрина обаче да бъде реално приложена в политическия и обществен живот на страната, е необходимо да са налице минимум условия за това. Като най-важни сред тези условия могат да бъдат посочени изграждането на стабилна институционална рамка, която да осъществява последователно своите цели; стабилна политическа система, която да отговоря на обществените очаквания; реформиране на обществения живот и най-вече на икономиката, където започва процес на преструктуриране и изграждане на пазарно стопанство. Не бива да се забравя и връщането на земята на собствениците, което е едно от условията за развитие на либерализма. На практика раздържавяването се оказва важен фактор за насърчаване на свободната частна инициатива. Чрез него се поставят основите на нов икономически ред и правила, които са различни от действащите до момента. Тяхната поява от своя страна изисква създаването на такава институционална рамка, която да осигури необходимия икономически климат за задоволяване на стопанските предпочитания, както и за насърчаване на стопанската инициатива на хората.
Ако изходим от постулатите на класическия икономически либерализъм, това означава развиване на механизмите на свободния пазар без намеса на държавата в икономиката. Практически обаче това е непостижимо в Източна Европа и по-специално в България в периода на преход. Влошените икономически показатели тук налагат необходимостта от силна държавна намеса, която да осигури стабилно макро и микроикономическо развитие. Показателен пример в тази връзка е острата икономическа криза, в която изпада страната в периода 1996–1997 г., вследствие на която се въведе валутният борд.
Неприложимостта на либералните идеи преди завършването на институционалния преход се потвърждава и от перспективата на неолиберализма, който допуска ограничена намеса на държавата. Според тази теза най-добрият икономически модел е този, който е изграден върху пазарното стопанство и който се регулира от механизмите на свободната конкуренция, а регулираната намеса на държавата не води до неговото нарушаване. Поради тези причини либералните идеи получават реално развитие в българското общество едва след края на институционалния преход, когато е постигната относителна стабилност в различните сфери на живот.

Краят на прехода: перспективи пред либерализма

Управлението на страната до 1997 година е съпътствано от множество кризи, които не позволяват на управляващите правителства да завършат мандатите си. Стабилизирането на България започва бавно през 1997 година, когато реално стартират редица процеси: въведен е валутният борд, започва приватизацията, развива се активна законодателна дейност, извършва се деноминация на националната валута, създават се условия за развиване на инвестиционна политика, провежда се последователна външна политика. До парламентарните избори през 2001 година страната постига значителна вътрешна стабилност – институционална, икономическа и социална, но дясното демократично управление не оправдава очакванията на избирателите за ефективност на провежданите реформи. На практика СДС е единствената политическа сила, която завършва своя мандат, но нейното управление приключва с неуспех на парламентарните избори. Причините за това са комплексни. В тази връзка би могло да се припомни само, че в края на мандата си тя си създаде образа на партия със силна концентрация на власт, неспособна да се справи с престъпността и генерираща вътрешнопартийна корупция. Управлението на СДС постави началото на стабилизиране на страната, но то се оказа без необходимата подкрепа на избирателите да продължи поетия политически курс. Поради това хората гласуваха за НДСВ в търсене на промяната.
Управлението на НДСВ доказва, че либерализмът има своето място в българския политически и обществен живот, и може да бъде успешно. НДСВ е първата управляваща политическа сила, която повишава своя кредит на доверие сред избирателите в края на мандата си. За това допринасят успехите на правителството във външната политика, финансовата сфера и особено в данъчната политика, в социалната област, по-специално намаляването на безработицата, и в борбата срещу корупцията и престъпността. На практика НДСВ реализира единия от основните национални приоритети – пълноправното членство на България в НАТО, а с резултатите за приключване на преговорите за членство в ЕС се превърна в европейския проект на България. Така парламентарните избори през 2005 година ще са от изключителна важност, тъй като в резултата на постигнатото и при запазване интензивността на подготовката за членство, в мандата на следващото управление България ще стане пълноправен член на Европейския съюз.

Днес либералните идеи имат ключова роля в политическия живот както на България, така и в Източна Европа. Не бива да се забравя, че те са интегрална част от всяка сериозна политика в съвременния свят, която води към по-висок растеж на БВП.
Провеждането на либерална икономическа политика създава предпоставки за увеличаване на свободата в икономиката, което от своя страна стимулира икономическия растеж. Това води до повишаване на благосъстоянието на повече социални групи, и най-вече на предприемачите – двигатели на икономическото развитие, гръбнакът на формиращата се средна класа. Ето защо либералните формации трябва да насочат усилията си към постигането на ускорено икономическо развитие и осигуряване на конкурентоспособност на икономиката.
Важна предпоставка за това е активността на гражданското общество, насърчаването на личната инициатива, засилване ролята на младото поколение, което да разгърне потенциала на либералните идеи.

Магдалена Стоянова
политолог

Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене