Анализи

Политическият живот на една идея [10 юни 2004]

Политическият живот на една идея Подобно на други идеи, превърнали се в основополагащи за изграждането на съвременните общества, либералната идея (от латински liber – свободен) възниква и се развива от философията на европейското Просвещение. Първоначално тя изразява противопоставеността спрямо абсолютистките режими в Европа, както и спрямо светската власт на църквата. Либерализмът се развива като философия на свободата, която постепенно придобива характер на политическа теория за държавата, икономиката и обществото, която отстоява вярата в свободата на отделния индивид и в прогреса. Ето защо произволът, упражняван от господстващия през ХVІІІ век абсолютизъм, който ограничава индивидуалните права и инициативност, е разглеждан като несъвместим с идеята за свободно общество. Застъпниците на либералната идея настояват отделният индивид да бъде освободен от опеката на държавата, като изхождат от убеждението, че човекът е разумно същество и че съвместният живот на гражданите, подчинен на икономическите пазарни механизми и конкуренцията, е най-благоприятен както за защита на отделните интереси, така и за интересите на общността. Те вярват, че по този начин се гарантира и оптималното функциониране на обществения ред.

Разделение на властите, парламентаризъм, свобода на словото

След превръщането си в организирано политическо движение през ХІХ век стъпка по стъпка либералите полагат основите на модерната конституционна държава. В какво се състоят техните усилия? Основният им стремеж е свързан с утвърждаването на разделението на властите, което да залегне в основата на конституциите, с избираемото представителство на народа в парламент и със свободата на пресата. Те се обявяват срещу цензурата, упражнявана в абсолютистките държави, както и за свобода на сдруженията и събранията. С политическите си действия либералите ограничават властта на монарсите и се противопоставят на светогледните и религиозни предразсъдъци. На практика те успяват да разчистят пътя за развитие пред отделния гражданин, както и да положат правовите основи за защита на човешкото достойнство и права, които днес разпознаваме в конституциите на демократичните държави. Ето защо можем да твърдим, че с развитието на конституционната държавност в Европа през ХІХ век либерализмът успява действително да доведе до изчезване на абсолютистките монархии. Що се отнася до един от другите важни лостове за обществено въздействие – религията и нейните институционални форми, – макар представителите на класическия либерализъм да изграждат своята морална философия върху ценности, защитавани от протестантската теология, в същото време те считат, че религиозните убеждения са въпрос от личната сфера, както и че проектирането им върху обществения живот трябва да бъде ограничено. Поради тази причина либералите отстояват разделението между държава и църква, както и принципната неограниченост в развитието на науките и изкуствата.
Своя политически живот либералната идея започва преди всичко във Великобритания и Шотландия. Тук нейните застъпници изхождат от убеждението, че защитата на частната собственост е основа за материалното и социално благополучие на гражданите. Либералите разглеждат свободното състезание между възможностите на отделните индивиди като оптималния инструмент за управление и развитие на икономическия, респ. на обществения живот. За да бъде възможна подобна свободна конкуренция, основна предпоставка е отстраняването на пречките, които държавата поставя пред състезаващите се (напр. данъчните облекчения за определени групи). Класическите либерали защитават тезата, че свободният пазар по принцип осуетява монопола, като в дългосрочен план води до относително равно разпределение на собствеността. Ето защо според тях държавата трябва да се грижи за създаването и спазването на законите, но не бива да се намесва в икономическото развитие като преразпределя благата чрез данъци и задава ограничения на капитала.

Политически вълнения и революции в Европа през 1848 година

Интензивен политически живот в европейската история либералните идеи придобиват най-вече през ХІХ век. Промяната на обществено-политическите условия, резултат до голяма степен от засиленото икономическо развитие, поражда напрежение в европейските общества след решенията на Виенския конгрес (1814-1815), които утвърждават политическото статукво на Континента. Едно от проявленията на това напрежение е революцията във Франция от 1830 година, завършила с успех за представителите на либералната буржоазия, които се противопоставят срещу участието единствено на наследствени поземлени собственици в управлението и получават достъп до ключови сфери на управлението.
Икономическите трудности, безработицата, както и провежданата консервативна политика от страна на правителствата водят в средата на ХІХ век до политически вълнения и създават опозиционни настроения в почти всички европейски страни. През 1848 година тези настроения намират израз в поредицата от революции, които отново започват от Франция. Тук през февруари същата година исканията за всеобщи и равни изборни права и за социални придобивки водят до всеобщи демонстрации. След като правителството ги забранява, в Париж избухва всеобщо въстание, кралят Луи- Филип абдикира, а Франция е провъзгласена за република. Скоро обаче буржоазията, която се страхува от социалистическа ориентация на обществото, се отдръпва от протестите и демонстрациите биват потушени.
В други страни, като Германия и Италия, към исканията за парламентарни реформи в управлението и повече граждански свободи през 1848 година се прибавя и незадоволеният копнеж по национално единство и независимост. Постигането им обединява почти всички слоеве на населението. Основен двигател на революциите от средата на века в тези държави се явява именно либералната буржоазия, стремяща се, от една страна, да извоюва своята равнопоставеност спрямо аристократичните елити, а от друга – да парира влиянието на зараждащото се работническо движение. И ако първоначално заедно с работниците и радикалните демократи либералите се застъпват за премахване на привилегиите на аристокрацията, то след 1848 година, особено в Германия, буржоазията постепенно измества вниманието си от правовото конституиране на държавността и се обвързва с идеите на национализма. Закъснялото политическо обединение и икономическата изостаналост на страната, както и силната монархическа власт пречат в Германия да се изгради либерална традиция, подобна на тази във Франция и Англия. Въпреки това свиканият във Франкфурт на Майн своеобразен предпарламент, чиято цел е приемане на германска държавна конституция и на програма за национално обединение, води до обединяване на политическите интереси на различни слоеве от населението. През 1849 година конституцията е факт и в нея залягат защитата на личната свобода и равноправието, свободата на развитие на икономическия живот и промишлеността, свободата на преселването, гарантират се правата на гражданите при арест, при съдийски и полицейски посегателства, свободата на печата и на вероизповеданията, на науката, както и свободният избор на професия. По този начин се слага началото на една традиция, която е продължена от Ваймарската конституция от 1919 година и от основния закон на Федерална република Германия, приет през 1949 година.

“Либералната ера”

В повечето европейски държави либералните идеи намират поддръжници най-вече сред икономически влиятелната буржоазия, сред определени интелектуални кръгове, представители на свободните професии и администрацията. Ето защо през втората половина на ХІХ век започва “либерална ера” не само в областта на образованието и науките, но и в икономическо отношение. Построени са множество фабрики, индустриални предприятия, железници, банки, строителни и осигурителни дружества, в резултат от което най-вече в големите градове настъпват сериозни промени в социалната стратификация. Те са причина в някои отношения либералите да отстъпят позиции пред набиращите сила християнсоциално и социалдемократическо работническо движение.
Въпреки известни неуспехи може да се каже, че през 60-те и 70-те години на ХІХ век либералната буржоазия в Европа затвърждава своето политическо влияние. Така например идеите на основаната във Великобритания през ХІХ век либерална партия, която е продължение на партията на едрите собственици на земя и богатите търговци (виги), получават голям тласък в своето развитие с кабинета на Уилям Гладстон (1868-1874), който успява да превърне партията в една от най-влиятелните представителки на либералното движение в Европа през ХІХ век. Основни теми в неговата политика са развитието на свободната търговия, което да обслужва интересите на буржоазията, разширяването на избирателните права, изработването на закони за защита на детето, както и за защита на правата на бедните, развитието на трудовото законодателство, реформите в местното самоуправление, развитието на образованието и юриспруденцията, активната външна политика. До Първата световна война либералната партия се счита за втората по големина партия на Острова и играе значителна роля в британската политика.
С развитието на индустриалната революция и с появата на т.нар. социален въпрос, касаещ положението на работниците, класическият либерализъм започва постепенно да губи своето политическо влияние. През първите години на ХХ век партийно организираните либерални формации отстъпват пред социалдемокрацията, както и пред нелибералните политически движения.


Перспективи след 1945 година

Въпреки политическите сътресения, които Европа преживява между двете световни войни, правово-институционалните придобивки на либерализма се запазват и стават основа за изграждането на гражданското общество в Западна Европа след 1945 година. Традициите на либерализма продължават да влияят както върху идеите на християндемократическите партии в икономическо, така и върху социалдемократическите партии в политическо отношение. В духа на своите предшественици новосъздадените либерални партии се застъпват за повече свобода на гражданите, за демократизиране на обществото, като в същото време се противопоставят на държания протекционизъм. Днес либералите не подценяват и новите заплахи пред свободата в съвременното общество, като например ограниченото участие в развиването на демократичната държава, по-малките шансове човек сам да определя своя живот, по-ограничените възможности за сигурно работно място, както и зависимостта от колективната система за сигурност и бюрокрацията.

Материалът е подготвен от Теодора Полименова

(на снимката: Джон Лок)

Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене