Анализи

Какво се крие зад ирландското икономическо чудо и приложим ли е ирландският икономически модел в България? [15 юни 2004]

Документи: Изтегли Irish_Economic_Model_June_2004.docIrish_Economic_Model_June_2004.doc (477.5 kb)

Какво се крие зад ирландското икономическо чудо и приложим ли е ирландският икономически модел в България? (текстът по-долу представлява съкратен вариант на анализа - пълното съдържание можете да откриете в прикачения документ, приложен над тази бележка)

Ирландия е островна държава, разположена северозападно от континентална Европа, а най-близката й точка с Великобритания е на около 20 км. Общата площ на острова е 84 421 кв. км, от които Северна Ирландия (политически част от Обединеното кралство) обхваща 14 139 кв. км., а остатъкът от 70 282 кв. км е зает от Република Ирландия.

Населението на Ирландия е 3,98 млн., а гъстотата му от 55 човека/кв.км е значително по-ниска от средната за Европа. “Зеленият остров” има едно от най-младите населения в Европа. Около 41% от населението попада във възрастовата група под 25 години, докато за Европа този процент е средно 30.

Столица на Ирландия е Дъблин (население 1,12 млн. души), който е на приблизително един час от Лондон, два часа от Франкфурт и седем часа от Ню Йорк по въздух. Международните полети от и до Дъблин са над 600 на ден.

Политическа структура

Ирландия е стабилна парламентарно-демократична република. Парламентът е съставен от две камари (горна и долна). Ирландия има също и президент, понастоящем г-жа Мери Макалис. Парламентарни избори се провеждат обикновено през 5 години. Последните бяха през 2002 г., като управляващото коалиционно правителство, състоящо се от партиите Фиана Фейл и Прогресивни демократи, беше преизбрано. Ирландия е член на ЕС от 1973 г., което означава, че законодателните и политическите процеси са в много голяма степен хармонизирани с тези на другите членки на ЕС.

В продължение на около два века Ирландия е една от най-бедните държави в Европа. Но през 90-те години на ХХ век се случва “икономическо чудо” и от “болния човек” на Европа, Ирландия се превръща в страна с една от най-проспериращите икономики не само в Европа, но и в света, с невероятния среден прираст на БВП от 9.9% за периода 1996 – 2000 г., сравнен със средния за страните от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) от 3.5% за същия период.

The IMD World Competitiveness Yearbook 2003 подрежда Ирландия на 3-то място в света по БВП на глава от населението (по паритет на покупателната способност) след Люксембург и САЩ. До 2005 г. средният жизнен стандарт в Ирландия (базиран на БВП) се очаква да се изравни с този на страните от ЕС (15-те). А според the Economist Intelligence Unit Business Environment Rankings Ирландия ще остане една от най-атрактивните бизнес дестинации в света и през периода 2004 – 2008 година.

Може би най-видимият признак за огромния успех на ирландската икономика е имиграционната вълна, която залива страната през 90-те години. Ирландия почти през цялата си история е страдала от отлив на населението си, но тази тенденция се обръща през 90-те години, когато ирландските емигранти започват да се връщат у дома и освен тях започват да пристигат и редица други националности. Между 1996 и 1999 г. средният годишен прираст на населението е 1.1%, който е по-висок от този на всички други страни от ЕС (15) за същия период.

Благодарение на ускорения икономически растеж през 90-те години, ирландската икономика успява да се трансформира от основана на естествени ресурси, аграрна, ориентирана навътре и с малък износ, във високотехнологична, базирана на знанието и експортно ориентирана икономика. Това дава основание на редица експерти по аналогия с “Азиатските тигри” (новоиндустриализираните икономики от Югоизточна Азия) да я нарекат “Келтския тигър”. Ирландското икономическо представяне през 90-те години надминава това на “Азиатските гигри” и на водещите индустриални икономики в света.

Но как се стига до това “чудо за една нощ”, има ли рецепта за чудеса и приложима ли е тя за други икономики?

Много от водещите икономисти по света се опитват да обяснят причините, довели до този невороятен икономически успех, но няма единна позиция по въпроса. Наистина е вярно, че е трудно да се определи относителната важност на един фактор, съотнесен към друг, и това води до полемики.

Без да има претенции, че това е единствено правилната гледна точка, настоящият анализ ще се съсредоточи върху политиките, водени от съответните правителства, тъй като те са в основата на създаването на институционална среда (благоприятна или неблагоприятна) за функционирането на икономиката. Ще бъде показано как правителствените политики се променят във времето и как това се отразява върху икономическата свобода на тези, които са двигател на икономическия растеж – предприемачите и инвеститорите. На базата на направените изводи ще бъдат изведени някои полезни уроци за развитието на нашата икономика и отговорено на въпроса дали е възможно ирландският икономически модел да бъде приложен в България.

Причини за успеха
кое направи възможен икономическия бум в Ирландия?

Правителствени политики и икономическо развитие
1950 – 1973
Протекционистична политика и слабо икономическо развитие

През 50-те години правителствената политика е протекционистична, с висока степен на намеса на дължавата в икономиката. Средният растеж на икономиката е 2%, a лошата икономическа обстановка води до масова емиграция. През 60-те години правителствената политика е все още протекционистична, но все пак се дава път на стратегия за експортно-базиран растеж. Това помага на Ирландия да достигне по-високи нива на икономически растеж, като през 60-те години това нарастване е средно с 4.2%. Но жизненият стандард остава на нива около средните за Западна Европа.

1973 – 1986
Фискална криза и изнемогваща икономика

Присъединяването на Ирландия към Европейския икономически съюз през 1973 година е съпроводено с отваряне на икономиката към останалите страни членки и търговска либерализация, но като цяло периодът се характеризира с кейнсиански макроикономически политики, които в крайна сметка водят до фискална криза. През 70-те години Ирландия се опитва да повиши съвкупното търсене чрез увеличение на държавните разходи, но тази политика не успява да съживи икономиката.

Това е време на слаб икономически растеж, като средният ръст на БВП за периода 1973 – 1986 г. е 1.9%. Нивото на БВП на глава от населението е около 2/3 от това на ЕС (12). Въпреки мрачната като цяло картина на икономическо развитие, благодарение на нарастващата свобода на търговията чуждите инвеститори се увеличават.

1987 – 2000
Раждане и растеж на “Келтския тигър”

В така създалата се ситуация само радикална промяна в политиката би могла да спаси ирландската икономика от по-нататъшно затъване. През 1987 г. новото правителство прави рязък завой в политиката си, продиктуван от необходимостта от икономическо оцеляване. Единствената възможна опция за разрешаване на фискалната криза правителството вижда в намаляване на държавните разходи. От 1987-а до 2001 година делът на държавните разходи като процент от БВП пада от 48.5% на 27.7%. Ирландският държавен сектор сега е най-малкият в ЕС в относителни величини. Съществува изследване, според което 10% намаление на държавните разходи като дял от БВП води до приблизително 1% ръст на БВП.

Драстичното понижаване на бюджетните разходи извежда Ирландия от фискалната криза. И въпреки че ограничаването на държавните разходи се приема като мярка за разрешаване на фискалната криза, а не като опит за либерализация на икономиката, след продължително придържане към този режим постепенно ролята на държавата в икономиката се редуцира.

С постигането на макроикономическа стабилизация, намаляване намесата на държавата в икономиката, и благодарение на съществуваващите вече от десетилетия политики на свободна търговия ирландската икономика започва да расте. В края на 80-те години ръстът на БВП се закрепя около 4%, което е значително постижение, в сравнение с нивата от последните две десетилетия.

Придържайки се към политика на ограничени държавни разходи, затягайки политиката по управление на дълга и монетарната политика, правителството предприема по-нататъшни стъпки, които водят до по-висок растеж. Тези стъпки се изразяват в добре обмислени и последователно изпълнявани от различните правителства политики, свързани с данъците, индустрията, образованието и отношенията с работодатели и синдикати.

Данъчна политика

Данък печалба намалява от 40% през 1996 г. до 24% през 2000 г. Освен това още през 80-те години се въвежда специална данъчна ставка от 10% за производствените компании и тези, занимаващи се с международна търговия, а на практика те създават около 80% от БВП на Ирландия. Вследствие на натиск от страна на Европейската комисия (ЕК) за премахване на преференциалния данък печалба от 10%, се стига до споразумение между Ирландия и ЕК за уеднаквяване на всички ставки по данък печалба и приемането на универсална ставка от 12.5%, която влезе в сила от 2003 г. В резултат на последователно водената политика на намаляване на данъците Ирландия е страната с най-ниско данъчно бреме (след Люксембург) до последното разширение на ЕС.

Индустриална политика

Ирландските правителства провеждат последователно политиката на “индустриализация чрез иновация”, благодарение на което Ирландия успява да развие IT индустрия на световно ниво. От 70-те години тази политика се използва за селективно привличане на чужди инвестиции в индустрии с високотехнологичен растеж – първоначално в компютърното производство, а в средата на 80-те години и в производството на софтуер и услуги. С тази стратегия Ирландия успява да привлече такива мултинационални компании (МНК) като Digital Equipment Corporation (1971), Amdahl (1978), Apple (1980), Wang (1980), IBM (1983), Lotus (1984), Microsoft (1985), Oracle (1987), Claris (1988), Corel (1989), Symantec (1991), EDS (1989), Dell (1990), Интел (1990), Gateway 2000 (1993).

Ирландия наистина постига огромен успех, насочвайки индустриалната си политика към развитие на IT сектора. По данни за 1998 г. 1/3 от компютрите и 40% от софтуера, продавани в Европа, се произвеждат в Ирландия. Ирландия става 8-я най-голям износител на компютърно оборудване в света; 5-я най-голям производител и 2-рия най-голям износител на комплектован софтуер в света.

Образователна политика


Отчитайки, че привличането на голям брой МНК ще изисква наличието на квалифицирана работна ръка, университетите поставят ударението върху инжинерните, компютърните и други технически науки през 80-те години. С разрастването на IT индустрията много от курсовете в техническите колежи също са организирани така, че да посрещнат нуждите на високите технологи. Ирландската образователна система толкова успешно се адаптира към нуждите на индустриалния сектор, че през 1997 година става втората най-добра образователна система в света по степен на отговаряне на нуждите на конкурентната икономика. Засилва се езиковото обучение, за да се осигури мултиезикова подготовка на завършващите училище. До началото на 80-те години вече има в наличност широк набор от образовани, технически грамотни висшисти, които да задоволят нарастващите нужди на ирландската икономика.

Социално партньорство

Социални споразумения между правителството, федерацията на работодателите и синдикатите
се сключват през 1987 година и оттогава последователно са подновявани с минимални промени. Тези споразумения превръщат реално синдикатите в лобираща сила за намаляване на данъците и инфлацията. Синдикатите се съгласяват за провеждането на политика за умерени работни заплати, която не позволява рязкото им покачване, но в замяна на това настояват за намаляване на данъка върху дохода, което от своя страна има частичен компенсиращ ефект, и за изричния ангажимент на правителството да поддържа ниска инфлацията. Поддържането на ниски нива на нарастване на заплатите спомага за повишаване конкурентоспособността на Ирландия при привличането на повече бизнес и увеличаването на заетостта, в резултат на което се повишава растежът на икономиката.


Степен на икономическа свобода

Съществува теория (Theory of the Kirznerian entrepreneur), според която предприемачеството е двигател на икономическия растеж. Колкото повече икономическа свобода имат хората, толкова повече се засилва стремежът им към възползване от възможностите за печалби. А този засилен стремеж довежда до по-голяма предприемаческа активност. Следователно нарастването на икономическата свобода създава институционална среда, която насърчава развитието на предприемачеството, а увеличената предприемаческа активност се превръща в източник на растеж, т.е. съществува пряка зависимост между икономическата свобода и икономическия растеж.

Някои аспекти на икономическата свобода съществуват в Ирландия от дълго време, но други са дълго пренебрегвани и само когато всички елементи на икономическата свобода се оказват налице по едно и също време, се ражда “Келтският тигър”.

50-те години на силен протекционизъм задушават икономическата свобода на предприемачите и средният икономически ръст е само 2% на година. Либерализацията на търговската политика през 60-те години е глътка свеж въздух за предприемачите и те се възползват от отпуснатата им икономическа свобода, в резултат на което икономиката нараства средно с 4.2% на година. През 70-те години международната търговия продължава да се либерализира, но в същото време правителството провежда кейнсиански фискални политики, които ограничават икономическата свобода на предприемачите. Това положение се запазва и през първата половина на 80-те години, допълнено с висока инфлация, високо ниво на правителстените разходи и високи данъци. За икономическа свобода трудно може да се говори и икономиката расте средно с по 1.9% на година за периода 1973 – 1986 г. В края на 80-те години следва свиване на правителствените разходи в опит да се овладее фискалната криза, което води до увеличаване на икономическата свобода и растежът се възобновява. В резултат на продължената политика на ниски правителствени разходи и затягането на монетарната и политиката по управление на дълга, съчетани с намаляване на данъците и ясни права на собственост и законова сигурност през 90-те години, всички компоненти на икономическата свобода присъстват едновременно, което води до синергичен ефект, който се изразява в драстичния икономически растеж през втората половина на 90-те години.

Според Fraser Institute’s 2002 Index of Economic Freedom, през 1995 г. Ирландия е 5-ата най-свободна икономика в света и съответно 7-ата през 2000 г.

На фигурата по-долу са показани средният растеж на икономиката за пет годишни периоди и промяната на индекса на икономическа свобода през периоди от пет години в Ирландия. Вижда се, че колкото по-силно изразено е нарастването на индекса на икономическа свобода, толкова по-ускорен е икономическият растеж.


Колоните представят индекса на свобода, а линията – средния растеж на БВП

Източник: Powell, B. (2002) Economic Freedom and Growth: The Case of the Celtic Tiger, VA: George Mason University and Mercatus Center.


Други фактори, свързани с икономическия растеж

Членството в ЕС

Членството в ЕС оказва влияние в две направления:
- осигуряването на свободен достъп до огромен пазар – този на останалите страни членки;
- финансовите потоци (структурни и кохезионни фондове, селскостопански субсидии), които получава правителството.

Докато по отношение на свободния достъп до пазара на ЕС становището за положителна роля е несъмнено, то мненията по въпроса за ролята на финансовата помощ са дискусионни.

Позицията, която се застъпва тук, е, че паричните фондове от ЕС нямат директна роля за ускоряване на икономическото развитие. Чисто емпирично, ако фондовете на ЕС бяха съществената причина за ускорения растеж на ирландската икономика, то бихме очаквали икономическият растеж да е най-висок, когато Ирландия е получавала най-големите суми, но това не е така. Ирландия започва да получава субсидии, след като се присъединява към ЕС през 1973 г. Чистите приходи от ЕС са средно 3.03% от БВП през периода на ускорен растеж от 1995 г. до 2000 г., но през периода на бавен растеж от 1973 г. до 1986 г. те са средно 3.99% от БВП (Източник: Department of Finance, Ireland). Ако субсидиите бяха наистина причината за ирландския икономически растеж, би било логично и други бедни страни в ЕС, които получават субсидии да имат висок ръст на БВП. Структурните и кохезионните фондове на ЕС съставляват 4% от гръцкия, 2.3% от испанския и 3.8% от португалския БВП (2000), но растежът в тези страни е далеч под ирландския. За Гърция растежът на БВП е средно 2.2%, в Испания – 2.5%, и Португалия – 2.6%, за периода 1990 – 2000 година.

Преки чужди инвестиции (ПЧИ) и икономика на агломерацията

ПЧИ и икономиката на агломерацията (струпването) имат принос за ускореното икономическо развитие, но сами по себе си са недостатъчни.

ПЧИ определено изиграват роля в ускоряването на икономическото развитие. Към 1997 година делът на чуждите фирми в икономиката е 30% и близо 40% от износа. Икономиката на агломерацията (фирми със сходен предмет на дейност се разполагат в близост една до друга) също помага за ускоряването на икономическото развитие. Ирландия постига особен успех в привличането на индустрии с голям брой високотехнологични и производствени компании, които печелят от това, че са в близост една до друга.

Уместният въпрос е защо масивните чужди инвестиции, които задействаха икономиката на агломерацията, не дойдоха по-рано в такива размери. Това, което се промени в Ирландия, бяха институционалните условия, които привлякоха чуждите инвестиции. Чуждите инвестиции и икономиката на агломерацията са следствие на институционални фактори, благоприятстващи икономическия растеж.

Накратко,

следвайки последователно политики на ниски правителствени разходи, фискална стабилизация и затягане на монетарната и политиката по управление на дълга, съчетани с намаляване на данъците, правилен избор на приоритетни индустрии, адекватна образователна политика и социален мир през 90-те години, ирландските правителства успяват да променят институционалната среда, което води до увеличаване степента на икономическата свобода на предприемачите и инвеститорите да преследват собствените си интереси, което пък от своя страна довежда до ускорен растеж на икономиката. Докато Ирландия продължава да следва политики, които увеличават икономическата свобода, тя може да продължи да се радва на високи нива на икономически растеж.


Приложим ли е ирландският икономически модел в България?

Поуки за България на базата на ирландския опит


За да може поне отчасти да се постигне икономическият успех на Ирландия, е необходимо да се акцентира върху формулиране и провеждане на такива политики, които биха дали повече икономическа свобода на предприемачи и инвеститори, което пък би довело до по-бързи темпове на икономически растеж. Важно условие за постигане на крайната цел обаче е: 1-во – правителствата наистина да имат воля за изпълнението на тези политики, и 2-ро – да се осигури приемственост в реализацията им от следващите правителства.

В най-общи линии тези политики биха могли да бъдат насочени към:

– Оптимизиране на администрацията, заета в бюджетната сфера, ограничаване на държавните разходи и ускорено излизане на държавата от икономиката

Необходимо е да се следва политика на съкращаване на разходите за поддръжка на държавния апарат и отдръпване на държавата от икономическата дейност. Изготвянето на анализ на ефективността от дейността на отделните звена на държавната администрация ще позволи функциите й да бъдат ограничени до областите, където има ясни сравнителни предимства. Ако този курс бъде последван, опитът на страните с най-бързи темпове на икономически растеж показва, че той ще бъде възнаграден с ускорен икономически растеж.
Анализ на 10-те страни с най-бързи темпове на икономически растеж за периода 1980 – 1995 г. показва, че при всички тях държавните разходи като съотношение към БВП са скромни, а делът на държавните разходи като процент от БВП на 5-те най-бързо растящи икономики е бил средно 20.1%, което е по-малко от половината на средните разходи на страните от ОИСР.

Идентифициране на разумен брой приоритетни индустрии с висока добавена стойност, които имат потенциал за ускорен икономически растеж

Високите технологии, за които от отдавна се говори, че трябва да се развиват с приоритет, може би най-сетне имат своя шанс. И въпреки че към момента експертите от бранша са на мнение, че все още “няма разработена единна, чиста, ясна политика по отношение на стимулиране и развиване на този сектор и не са ясни механизмите, по които този процес се управлява, кое е ведомството, което отговаря за него, и че няма една ясна, последователна, систематична, дългосрочна политика, която създава комфорт за инвестиции за развитие на сектора” , то изготвената неотдавна стратегия за развитие на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) дава надежда, че положението може да се промени в положителна посока. ИКТ бяха идентифицирани като приоритетен отрасъл на икономиката, след като правителството и бизнесът в лицето на най-големите бизнес и IT организации се обединиха в документ, наречен “Стратегия и план за действие за конкурентоспособност на България на световните ИКТ пазари”. Идеята е, чрез насърчаване развитието на високите технологии да се постигне ускоряване на икономическия растеж. Стратегията предпоставя съществуването на дългосрочна визия и приемственост в политиката на отделните правителства.

Ако тази стратегия се приведе в изпълнение, високотехнологичният сектор би могъл да се превърне в източник на икономически растеж и да окаже катализиращ ефект върху развитието на всички отрасли на икономиката.

Приоритетното развитие на сектора на ИКТ би довело до ускоряване на цялостното икономическо развитие, защото той е двигател на конкурентоспособността и ИКТ повишават производителността на труда във всяко звено по веригата на добавената стойност. Този избор е удачен и защото България има традиции в IT. Те датират отпреди 35 години, когато на страната ни се падна производството на електронноизчислителна техника по разделението на труда в рамките на СИВ. В момента в България има над 1000 малки и средни фирми в областта на компютърния хардуер и софтуер. И още, в България съществува добра стартова концентрация на МНК от IT бранша, които пренасят у нас своята експертиза и опит. Освен това страната ни разполага и с друго конкурентно предимство – висококвалифицирани кадри в областта на IT. По брой на квалифицирани кадри на глава от населението, България заема 3-то място след Латвия и Естония (2001). Време е България да капитализира своя технологичен профил.

– По-нататъшно понижаване на данъчната тежест за бизнеса

Въпреки че правителството провежда последователна политика по отношение на намаляване на преките данъци, като в момента ставката по данък печалба е 19.5% и се предвижда догодина тя да падне до 15%, реформите в тази посока трябва да продължат, тъй като в много от стрраните от Централна и Югоизточна Европа се провеждат по-дръзки данъчни реформи, което увеличава тяхната конкурентоспособност.

Други политики, които също би трябвало да се следват са:

- Продължаване курса на макро-икономическа стабилност

- Намаляване регулациите и рестрикциите за бизнеса

- Ускорено развитие на модерна, пазарноориентирана информационна и телекомуникационна инфраструктура

- Обвързване на образователната система с реалните нужди на икономиката

- Оформяне на ясна визия как да бъдат усвоявани структурните и регионалните фондове на ЕС.


Какво следва


Разбира се, реализирането на ускорен икономически растеж е зависимо както от правилното формулиране и последователното изпълнение на горепосочените политики от отделните правителства, така и от външни фактори, върху които правителството няма пряк контрол и които могат да доведат до забавяне на икономическия растеж. Такива ограничителни фактори за България в краткосрочен и средносрочен план биха могли да бъдат новото споразумение с МВФ (по отношение на рестриктивната монетарна политика, която налага) и продължаващото покачване на цените на петрола.

От направения анализ би могло да се заключи, че въпреки някои различия, които съществуват между икономиките на Ирландия и България, ако правителствата провеждат политики, които увеличават икономическата свобода, то предприемачи и инвеститори ще се възползват от нея и ще генерират икономически растеж. Следователно – да, ирландският опит би могъл да бъде приложен в България и ще бъде добре, ако го направим.

Евелина Стоянова
икономист


Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене