Анализи

Вернер Хойер: Анализ на консервативната, социалистическа и либерална парадигма [28 май 2004]

Вернер Хойер: Анализ на консервативната, социалистическа и либерална парадигма Важността от идентификация и принадлежност

Термините “консерватор”, “либерал”, “социалист” се използват най-напред в политическия дебат. Те са етикети, които показват набор от идеи и убеждения. Такъв етикет идентифицира вас или политическия ви опонент като част от една общност на еднакво мислещи хора. Много е вероятно този етикет да предизвика емоции. Интересно в този ред на мисли е това, че етикетът “неолиберал” днес предизвиква отрицателна реакция и емоция.
На второ място, което е и може би по-важно, етикетът има свое съдържание. Аз считам себе си за либерал и принадлежа към либерална партия. Когато заявя, че съм либерал, аз имам точна идея за това какво означава да бъдеш либерал. Това означава, че подкрепям конкретни ценности, които са важни за мен. Стремя се към определени действия, свързани с тези ценности.
Съществуват важни причини за идентифицирането на някого с дадена политическа фамилия. Понякога това е свързано със заобикалящата среда – приятели, семейство, социалните условия, в които даденият човек е израснал. Често това е някакво важно преживяване, което се е отразило на всичко, което човек прави. Вероятността политически затворник да цени “свободата” е много по-голяма, отколкото, да речем, държавен служител, който работи в автократичен режим. Понякога – бих казал все по-рядко, политическото идентифициране е резултат от дебат и интелектуално убеждение. Човек няма вероятност да стане социалист просто защото е прочел и дискутирал “Комунистическия манифест” на Едуард Бернщайн.

Защо някои от моите приятели са социалисти или консерватори в по-голяма степен, отколкото либерали?

Причините трябва да са важни и тук е необходимо да се вземе предвид разликата между това, което е значимо за моите приятели консерватори или социалисти, и важните за мен като либерал неща.
Историята на конфликтите в Европа повлия изключително много върху моето мислене. За мен войната и насилието като метод за решаване на политически разногласия са изключително неприемливи. Ако съществуват различия, конфликти или спорове между държавите или в самите държави, то съществуват и хуманни и цивилизовани пътища за справянето с тях. Такива са приемането на различията, без да се преувеличава тяхната важност, изслушването, дискусиите, намирането на общи интереси, опитът за изработване на адекватни решения, с които всеки, въведен в конфликта, може да се идентифицира. Това е труден процес, но си струва.
Какво е необходимо, ако това са преспективите, за които се борим:
- приемане на идеята, че хората са различни и имат различни интереси;
- взаимно уважение;
- вяра в способностите на хората да разрешават своите проблеми, когато са поставени в правилните условия;
- обвързаност с мира и мирното разрешаване на конфликтите;
- толерантност (ако използваме на Джон Лок toleration – търпене, понасяне, толериране);

И тъй като тези неща са много важни за мен, аз определям себе си като либерал. Ако погледнете либералната ценностна система, ще откриете в основата “разнообразие”, “вяра в индивида” и “толерантност”. Може би всички ние сме силно повлияни от тези принципи и те определят основния ни избор в политиката.
Разбира се, аз приемам, че съществуват други чисто утилитарни причини за избора на политическа фамилия или политическа партия. Една от тези причини е целесъобразността. Например човек се присъединява към консерваторите, защото те са най-силната политическа сила в страната. Но даже в такива случаи не е възможно да се избяга от етикета или да се игнорират мотивите на другите хора, които са въвлечени в политиката.

Сравнение на основните ценности

За да може анализът да бъде ясен, мисля, че е необходимо да се започне с определянето на основните разлики между консерватизма, социализма и либерализма. Нещата всъщност не са толкова ясни и точни, както ще стане видно по-нататък в изложението ми.
Когато хората се идентифицират с определена политическа фамилия (или с политическо течение, ако използваме по-технически термин), те го правят, тъй като споделят основни ценности и приоритети с фамилията или партията, която са избрали. За либералите основна ценност е “свободата на индивида”, което обяснява защо изборът, толерантността, върховенството на закона, гражданските и политически права, правото на собственост са толкова важни за либералите. Без тях свободата на индивида няма да има значение. Връзките между тези ценности или важни въпроси се преплитат: например толерантността е предпоставка за спазването на човешките права. Защитата на човешките права от своя страна означава защита на свободата, защото свободата може да бъде разбирана като “общия сбор права, на които се наслаждава индивидът”.
За консерваторите базисна ценност е редът. Просто трябва да погледнем към доста от проблемните места в света и множеството държави, в които съществуват потенциално експлозивни социални, етнически и религиозни настроения, за да разберем защо една ценност може да бъде мислена за толкова важна. Властта, дисциплината, чувството за дълг и традиция – неща, на които националните стожери обичат да наблягат – са важни инструменти в опитите за постигане и запазване на реда. В последните години законът и редът, както и нулевата толерантност се насърчават при справянето с нарастващата престъпност. Консерваторите имат склонност да се фокусират върху проблеми като “нацията”, “семейството”, “морала”.
За социалистите ще предположа “равенството” като основна ценност. По собствената им дефиниция много социалисти може би ще предпочетат понятието “социална справедливост”, но аз мисля, че ако се анализира съдържанието на този термин, в общи линии то ще се сведе до “равенство”. За да се даде отговор на въпроса какво е социално, трябва да се разгледа “общото благо” и това дава основание да се предпостави една визия за повече материално равенство и чувство на солидарност. Ако даден човек е отговорен по отношение на допринасянето за социална справедливост, той трябва да бъде подготвен да преразпределя блага и да се откаже от определени привилегии. Правото на свобода, по-специално икономическа свобода, и частна собственост са ограничени, защото, погледнато от социалистическа гледна точка, те имат свойството да генерират или да увековечават различията и неравенството. Най- добрите пазачи срещу неравенството и несправедливото общество са “общата собственост” и “общото вземане на решения”.
Едно от нещата, които виждаме по целия свят, е че въпреки различните политически истории ние имаме общо разбиране относно основните ценности на всяко от тези политически течения. Малко са тези, които няма да се съгласят, че ценностите, изброени по-горе, са сложно обвързани с политическите течения, които споменах.
Това поставя четири важни въпроса:
1. Взаимноизключващи се ли са тези ценностни системи?
2. Тези ценностни системи специфично “западни” ли са по своя характер, или са универсални?
3. Дали те успяват да влияят адекватно върху реалностите на политическите партии и техните политики в днешния “истински свят” – и какво да кажем за партиите, чиито корени са в религията или в защитата на околната среда?
4. Дали тези ценности помагат на нас – политиците – да разрешаваме най-важните проблеми, с които се сблъскваме днес?

Взаимноизключващи се ценностни системи?


Нека вземем първия въпрос – взаимоизключващи се ли са тези ценностни системи? И да, и не.
За да се насладим на свободата, е необходимо да съществуват определен ред и свобода, зависеща от определена степен на равенство. Трудно е да си представим свободата да избираме и да бъдем избирани, ако не са налице законно дефинирани и санкциониращи изборни процедури. Това означава, че за да ползваме подобно право, е необходимо да има определен ред в процедурата на избор, която да се прилага.
Опитът е научил социалистите в Китай и социалдемократите в Европа, че социалната справедливост може да бъде постигната единствено ако има с какво да бъде постигната. Ако съществува определена реалност, върху която тя да бъде построена: благосъстоянието. Пазарите, свободните пазари, създават това благополучие. Опитът с командните икономики показва, че след достигането на определена точка те не могат повече да функционират и западат. Така че пазарите са предпоставката за създаването на това благополучие.
Министър Ли Куан Йеу от Сингапур прави друга връзка между реда и свободата, връзка, определена от него като консервативна: “...на Изток главната цел е съществуването на общество на реда, организирано така, че всеки да може максимално да се наслаждава на свободата си.” Това ни довежда до един много важен момент: за консерваторите редът е на първо място. Което не означава, че консерваторът не цени свободата.
По подобен начин либералът цени социалната справедливост. Но той цени повече самоутвърждаването, вярвайки, че индивидите знаят кое е най-доброто за тях и в случай че им се даде възможност, те могат да направят много повече за подобряването на своите условия, отколкото може да направи това държавата.
Най-подходяща за разбирането върху какво се съгласяват социалистите и либералите, както и в какво се проявяват техните различия, вероятно е концепцията за справедливост.
Те ще се съгласят, че всяко понятие за справедливост съдържа елементи на равенство. Но ако водещата ценност е свободата, либералите ще отстояват тезата, че равенството в забогатяването трябва да се търси в правилата, които управляват конкурентността на конфликтните интереси (например конкуренцията за справедлив дял от общественото благосъстояние).
Социалистите от своя страна биха казали, че резултатите от конкурентността, дори в условията на честни правила, биха отчели появата на различия, които трябва да бъдат изгладени. Само резултати, които водят до висока степен на равенство, могат да бъдат определени като справедливи.
И ето какво се получава: Ако сложим равенството на първо място, определението за справедливост ще бъде “справедливост на резултатите”; ако дадем приоритет на свободата, то ще настояваме за “справедливост на правилата”. Сериозна разлика!
Това, което остава истина, е, че ценностните системи не могат да се нарекат взаимноизключващи се. Но приоритетите и акцентите на всяка ценностна система са различни – и това именно е от значение. Ако аз бях принуден да избирам, какво бих избрал? Това е въпросът, чиито отговори ясно показват разликите в системите.
Политическите партии не могат да си позволят да игнорират основните ценности, без да създадат антагонистични настроения сред най-привързаните си членове. Виждаме това в Германия, където социалдемократичното правителство се опитва да въведе рестрикции по отношение на социалната държава. Много партийни членове смятат, че подобни предложения противоречат на основните принципи за “социална справедливост”.

Западни или универсални ценности?
Ценностите, за които говорим досега, западни ли са, или са универсални?

Либерализмът и социализмът като течения се идентифицират с мислители от Запада като Джон Стюарт Мил и Адам Смит, Карл Маркс и Ленин. Можем да отидем и по-нататък. Когато говорим за “социална държава”, говорим за европейско изобретение от средата на двадесети век. Както и да е, смятам, че ние не трябва да се втурваме към прибързани заключения. Една идея не бива да се отрича поради своя произход. Една идея трябва да се отрича, когато е злонамерена.
Консерватизмът в своята същност намира своята автентичност в традиционните култури.
Днес се налюдава тенденция на отхвърляне на идеи заради техния произход. Прието е да се смята, че универсалната Декларация за правата на човека е тази, която повлиява върху западните ценности. Либералните ценности - да, но западните?
Сигурен съм, че моите колеги консерватори и социалисти ще се съгласят с мен, че политическите концепции и идеи са универсални по своя характер. И социалната справедливост, и равенството са думи, които имат отзвук в ислямския свят така, както имат и в моя. Законът, редът и сигурността на личността са универсални концепции. В крайна сметка щеше ли да съществува тогава Интерпол?
Да, съществува западна традиция в историята на произхода на днешните политически течения, чието създаване би могло да се проследи чак до Френската революция. Ако погледнем ценностните системи и забравим историческото им възникване, мисля, че ще получим една по-балансирана гледна точка.
И накрая да не забравяме огромното влияние на Мао Дзедун, Махатма Ганди и Нелсон Мандела върху политическата активност в моята част на света. В този смисъл не може да се твърди, че влиянието е еднопосочно.

Ценностните системи и реалностите днес

Дали консервативните, социалистическите и либералните ценностни системи се отразяват върху политическите партии днес? Има един хубав цитат от консервативна филмова звезда, която стана един от най-уважаваните президенти на САЩ – Роналд Рейгън:
“Гледната точка на управляващите относно икономиката може да бъде обобщена така: ако мърда, облагай го с данъци, ако продължава да мърда, регулирай го. А ако спре да мърда, субсидирай го”. Мисля, че това е хубаво и уместно описание на действителната политическа власт, която всички политически партии упражняват, когато имат шанса да формират правителство.
Това е предизвикателството и пред консерваторите, и пред социалистите, и пред либералите. Избори се печелят, като се правят обещания, а повечето от обещанията струват пари. Ние постоянно търсим нови източници за данъчни приходи. Трябва да се справяме с могъщи лобита – фермери, синдикати, държавни служители, бизнесфедерации. Трябва да се вслушваме в членовете на нашата собствена партия, които понякога са много настоятелни в своите искания. И не на последно място ние мислим за преизбиране и печелене на гласове.
Разликите между ценностните системи са огромни и те определят основните теми, по които спорим в дебат едни с други.
Методите, които се използват за разрешаване на проблемите и постигане на целите, винаги са били предмет на промяна за всяко политическо течение. Революция или реформа? Внезапна или постепенна промяна? Това е една от причините политическите течения по своята същност да бъдат хетерогенни. Всеки член на партийната фамилия има свой отговор на предизвикателствата и реалностите. Важно е да се отбележи, че не се променят единствено основите на ценностната система.
Ние, либералите, също сме много – класически либерали, нови или социалистически либерали, либертарианци и т.н. Социалните либерали и социалдемократите често трудно се разграничават. Въпреки множеството разлики либералите като цяло обаче имат общи черти. Те вярват в поставянето на свободата на индивида на първо място. Друга отличителна черта на либерализма е, че не вярва във вземането на решения от името на колективно тяло, независимо дали това тяло е нация, класа, каста, религиозна група. От своя страна социалистите имат много по-различна гледна точка. Според тях обикновените хора не могат да се защитават адекватно срещу превратностите на модерните глобални и социални процеси.
Съществува един последен изходен пункт от моето изложение, преди да завърша своя анализ. Защо либералните партии не са толкова силни, колкото трябва да бъдат? Може би те са жертви на собствения си успех? Либералите могат да се считат за победители в практическата сфера на стандарт и достижения. Много международни инструменти за защита на човешките права са определено либерални по своето съдържание. Целите за ограничаване и елиминиране на протекционизма и неговите отрицателни ефекти върху развитието са либерални. Целта за постигане на международно господство на закона, така както възприемането на идеята, че доброто управление е предпоставка за развитие, също са либерални идеи.
Социализмът и особено социалдемокрацията са, може би, “победители на сърцата и ума” на обикновените граждани. По-лесно е да се спечелят избори със социалистически лозунги и обещания, отколкото с либерални. Убеждението, че социализмът е по-близо до хората в техните всекидневни нужди, е печеливш за много гласоподаватели. Там, където няма стабилност и сигурност, хората са склонни повече от всякога да избират консервативни решения. Може би това е така, защото консерваторите ефективно и с доверие са се разделили с авторитарната обремененост, привилегиите и класовото съзнание.

Ценностни системи и развитие
Накрая - дали тези ценностни системи помагат на нас, политиците, да разрешаваме най-важните проблеми, пред които се изправяме? За много от присъстващите на тази конференция най-важният проблем е как да се постигне “значително развитие”. Аз ще си позволя да направя само коментар върху проблема за развитието.
Вече споменах за огромната промяна, настъпила в икономическата политика. Икономическата политика днес има тенденцията да бъде повече пропазарна, отколкото е била преди двадесет години.
Взаимодействието в развитието много години е било главно на правителствено ниво: парите на данъкоплатците се трансферират от една държава в друга, правителството решава кой колко ще вземе за определени цели. Самите цели са дефинирани от правителството. Успехът се е мерил не по покупателната способност и способността да продаваш продукти, а на базата на ефикасното и навременно изразходване на фондове.
Днес подходът е променен. Днес се създават възможности за търговията. Между другото “Търговия, не помощи” е стар либерален лозунг. Съществува консенсус между професионалистите и политическите партии по целия свят по отношение на фундамента: отварянето на световния пазар е важен начин да се насърчава развитието; доброто управление и сигурността са предпоставки за това развитие.
Въпреки съществуващото съгласие за фундамента на развитието разликите между политическите течения са важни. И бих поспорил, че тези различия са плодотворни. Либералите ще продължават да акцентират върху важността от насърчаване на пазарноориентирани политики.
Консерваторите ще продължават да настояват, че не може да има развитие без съществуването на сигурна околна среда за развитие, ред, дисциплина и усърдна работа.
Социалистите ще настояват за равенство: процес, в който някои групи ще бъдат облагодетелствани, а други няма; процес, в който пропастта между бедни и богати ще се увеличава, а такъв процес по същество е нестабилен. Социалната несправедливост ще доведе до колапс в развитието.
Всички три гледни точки имат своето основание. Необходим е дебат и този дебат ще доведе до по-добри решения, до един постоянен и стабилен процес на развитие.
В едно есе от 1987 година, озаглавено “Толерантност и интелектуална отговорност”, Карл Попър очертава най-същественото за толерантността. Аз вярвам, че то се отнася със същата сила и за политичесия дискурс по отношение на вземането на решения за политическите проблеми.

Сентенциите на Карл Попър за толерантността са:
1. Възможно е аз да бъркам, а ти да си прав.
2. Говорейки рационално за нещата, ние сме в състояние да поправим своите грешки.
3. Говорейки рационално за нещата, и двамата можем да се доближим до истината.


Превод от английски език
Нели Сиракова

Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене