Анализи

САЩ в борбата с тероризма – утвърдени партньорства, възможни коалиции [23 май 2005]

САЩ в борбата с тероризма – утвърдени партньорства, възможни коалиции Въпреки че са безспорен лидер в световната политическа система, най-силният фактор във военно-политическо отношение и гарант за глобалната стабилност, Съединените американски щати днес продължават да са в постоянен процес на търсене на партньори, особено в борбата с тероризма, определена от президента Джордж Буш като първостепенен фактор във външната политика на страната. На 20 септември 2001 г. той заявява пред американския Конгрес: “Нашата война срещу терора започва с “Ал Кайда”, но не завършва с нея. Тя няма да приключи, докато всяка терористична група от глобална значимост не бъде открита, спряна и разгромена. (...) Американците не би трябвало да очакват борба, а дългосрочна кампания, различна от всички, които са виждали досега. Тази кампания може да включва драматични нападения, които да бъдат предавани по телевизията, и скрити операции, чийто успех също да остава необявен. Ние ще отрежем паричните средства на терористите, ще ги настроим едни срещу други, ще ги прогонваме от място на място, докато за тях няма повече убежище или спокойствие. Ние ще преследваме и държавите, които предоставят помощ на тероризма или му предлагат сигурно пристанище. Всяка страна във всеки регион трябва сега да реши – или е на наша страна, или е на страната на терористите.”
Според доклад на американския Конгрес американското правителство изразходва за войната с тероризма по 7 млрд. долара всеки месец, като общо за тази цел до края на 2010 г. ще бъдат отделени 570 милиарда долара. През миналата година разходите за военната операция в Ирак са се увеличили с 19% и са достигнали 5,9 млрд. долара месечно като само за поддържане на американските бази се отделят по 170 млн. долара всеки месец. За сравнение операцията в Афганистан е струвала на САЩ значително по-евтино – по 1 млрд. долара на месец. По американската програма, която предлага пари срещу информация за предполагаеми терористи, вече са раздадени над 62 млн. долара. Вашингтон обещава 25 млн. долара за залавянето на лидера на терористичната мрежа Ал Кайда Осама бин Ладен и за представителя й в Ирак Абу Мусаб ас Заркауи.
Войната срещу тероризма е представена от американския президент като действия на всякакви нива, като цялостна атака, и е легитимирана пред международната общност най-вече емоционално, като особено зло, като насилие срещу невинни, обслужващо съмнителни цели. Това дава често основание на критиците на “войната срещу терора” да подчертават опасността от манипулативно едностранчиво морално осъждане, особено когато се говори за “справедлива война”. Критиците на американската външна политика предупреждават, че мерките за сигурност срещу заплахата от нападения, които засягат все повече сфери на публичния и частния живот, води до създаването от държавата на форми на подчинение, подобни на тези, с които тероризмът заплашва. Успоредно с това, след терористичните атаки от 11 септември американските политици отчитат във все по-голяма степен факта, че глобалното политическо влияние на страната им поражда нарастващо недоволство най-вече сред ислямското население. Според някои прогнози САЩ ще се окажат въвлечени в дълготраен сблъсък именно със света на исляма в региона, простиращ се от Суецкия канал до Уйгурската автономна област и от руско-казахстанската граница до Южен Афганистан.
Безспорно Америка не може сама да контролира тези комплексни политически процеси, нито пък сама да намери ефикасно противодействие срещу враждебността, насочена срещу нея от страна на населението както в мюсюлманските държави, така и в европейските. В дългосрочен план вероятно нейната политика като световен хегемон би могла освен да предизвиква недоволство, да доведе и до изолация: “Една крепост на върха на планината може да се възвисява във величествена самота, хвърляйки заплашителна сянка върху низините.Ако бъде такава крепост, Америка ще се превърне в прицелна точка на глобална омраза. За разлика от това един град на върха на планината може да озари света с надеждата за човешки прогрес – но само при положение, че този прогрес е едновременно фокус на визия и постижима реалност за всички.” (Бжежински, З. Изборът, София 2004 г.)
Кои са потенциалните партньори на Америка?
От периода след Втората световна война Турция много пъти се е доказвала като надежден съюзник и ключов аванпост на НАТО на югоизток. Дали обаче и в бъдещо САЩ могат да разчитат в същата степен на подкрепа от турска страна, както досега? Стремежът на Турция да продължи в дългосрочен план предприетото от Ататюрк трансформиране на страната в светска държава вече намери израз в заявения стремеж за членство в Европейския съюз. На 3 октомври 2005 г. Турция вече беше отправена официална покана за началото на преговори за пълноправно членство. Решението беше взето въпреки съществуващите в Европа опасения срещу приемането на една толкова голяма, бедна и предимно мюсюлманска страна. При все това много европейци продължават да споделят възгледа, че изграждането на Европа трябва да се основава на нейното общо християнско наследство, а дебатите за връзката между исляма и международния тероризъм от своя страна не улесняват възприемането на турската кандидатура сред широки групи от европейското население. Опонентите на присъединяването смятат, че 70-милионна, предимно аграрна Турция ще се интегрира трудно, а Евросъюзът ще бъде разширен до краен предел с граници до Иран, Ирак и Сирия. Но ако вратите на Европа бъдат затворени, съществува опасност от политическа и религиозна реислямизация. Не бива да се подценява и кюрдският въпрос. Според официалното турско схващане в страната живеят около 10 милиона кюрди, а кюрдските националисти претендират за население от 20 милиона, което иска да живее в независим Кюрдистан. Подтискането на кюрдския етнически проблем и потенциално надвисналия ислямски религиозен въпрос могат да разрушат наследството на Ататюрк и така да превърнат страната в неустойчив партньор за САЩ.
В известна степен също толкова непредсказуеми са и отношенията на САЩ с другия им съюзник в региона, Израел. Израел е водещата военна сила в Близкия изток и в случай на голяма регионална криза разполага с потенциал значително да подпомогне една или друга американска военна операция. Несъответствието в интересите на двете държави идва от енергийната зависимост на САЩ и Европа от Близкия изток. Поради своя човешки и икономически ресурс Индия също представлява геополитическа сила, макар че усилията по запазването на демокрацията, както и сериозните етнически и религиозни различия в страната да правят бъдещото партньорство нестабилно.
В процеса на постигане на глобална стабилност с материална подкрепа и умиротворителни сили може да се включи Япония. Решаваща роля за неутрализиране на евентуален евразийски регионален хаос би могла да изиграе и Русия, която обаче все още преживява вътрешни политически и социални противоречия. Не бива да се подценява и фактът, че Русия разполага със средствата и с опита да бъде партньор на САЩ, а и упражнява влияние върху всички страни по южната си периферия, за което свидетелстват тесните връзки с Индия и Иран. Освен това Русия има на територията си между 15 и 20 милиона мюсюлмани население.
Ключов партньор на САЩ в процеса на укрепване на световната сигурност и военно сътрудничество остава Европейският съюз. По-тесните връзки на Съединените щати с Евросъюза биха довели до загуба на голяма част от негативния им образ на световен колонизатор. В един по-дългосрочен план сътрудничеството между Брюксел и Вашингтон, което в момента се крепи в решаваща степен на НАТО, би могло да прерасне от военно в по-тясно икономическо обвързване под формата на трансатлантическа зона за свободна търговия. В същото време не бива да се забравя, че войната в Ирак оказа относително негативно влияние както на отношенията между САЩ и Европа, така и между отделните европейски страни. Според някои европейски правителства войната в Ирак е радикализирала мюсюлманското обществено мнение и на практика е подпомогнала рекрутирането на терористи. Въпреки това антитерористичното сътрудничество в рамките на НАТО продължава да бъде активно: както в областта на правосъдието, разузнаването и финансовите въпроси, така и по отношение на борбата срещу бедността, неграмотността и безработицата в страните, застрашени от разрастване на терористичните мрежи. Свидетелство за това са сключените през последните две години споразумения между САЩ и ЕС, които улесняват това сътрудничество, като споразуменията за екстрадиране (и то при по-голям брой различни престъпления) и правна помощ.

Милена Костова, политолог

Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене