Анализи

Политическата ситуация в България - 20 дни след парламентарните избори [20 юли 2005]

Политическата ситуация в България - 20 дни след парламентарните избори ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ В ЛЯВО

Изборните резултати реабилитираха до известна степен лявата идея в България, но получените от Коалиция за България резултати едва ли могат да се приемат като изпълнение на нейната програма максимум. Дори в ситуация на изключително ниска избирателна активност обединената левица не можа да се възползва от тежестта на твърдото си ядро от симпатизанти и да спечели по-сериозни позиции в 40-то Народно събрание, които да й гарантират ролята на сигурен и авторитетен водещ партньор в една следизборна коалиция и да й осигурят безпроблемно управление на страната. Фактът, че почти достигайки своя мобилизационен предел, Коалиция за България (припознавана от по-голяма част от нейните избиратели просто като БСП) e отдалечена на почти четиридесет депутата от абсолютно мнозинство, е потвърждение на тезата за бъдещата относителна раздробеност на парламентарното представителство и за края на големите еднопартийни мнозинства. Нивото на консолидираност на българската демократична система, както и общоприетите вече външно- и вътрешнополитически приоритети едва ли ще позволят на БСП да извърши радикални промени в управленския курс. Всеки опит от страна на левицата за подобни действия, като се има предвид конфигурацията на 40-я парламент, я изправя пред опасността да се раздели с управлението, а това неминуемо ще рефлектира негативно върху обществената подкрепа за нея и ще се отрази на вота на избирателите при следващи парламентарни избори. При евентуален неуспех БСП е изправена пред риска да остане дълго след това извън властта или най-малкото да загуби водещата си роля при съставянето на бъдещи коалиционни правителства. Може да се очаква, че началния период на очертаващото се правителство, водено от левицата (независимо от окончателния му формат) ще бъде белязан от предпазливост, породено от горчивия опит от предходния мандат на БСП (1995-1997).
По отношение на левицата, в следващите години едва ли може да се очаква фрагментация на лявото пространство, където за разлика от в дясно има липса на изявени и широко познати лидери, които да отцепят сериозни части от левия електорат. Партията на Александър Томов, играеща досега ролята на опозиция в левия спектър, най-вероятно ще бъде маргинализирана поради факта, че БСП се измества все повече към социалдемокрацията, от там пространството на всякакви леви социал-либерални субекти ще бъде стеснено, а техните избиратели ще се насочат към голямата лява сила, която ще се приеме най-малкото като гарантираща представителност на техните интереси в бъдещите управления.
От друга страна изместването на КБ и очертаващото се коалиционно лявоцентристко правителство с ДПС (доколкото такова правителство може да се нарече лявоцентристко) създава вакуум в по-крайно левите среди, което може да отвори пътя за появата на по-ортодоксални популистки социалистически, комунистически и антиглобалистки движения. Влизането на коалиция “Атака”, макар че нейният характер трудно може да бъде определен като крайно ляв (известна част от гласувалите за нея обаче са именно такива), е индикация за започването на този процес. Обединението за съставяне на правителство с ДПС и дългите преговори, водени с НДСВ, се приемат като измяна спрямо социалистическите принципи от една значителна част от твърдото ядро на БСП. В този случай става въпрос за най-силно идеологизирания ляв електорат, който на следващите избори може да приеме, че КБ вече не е автентичен защитник на идеите, в които неговите представители вярват. Прогнозата е, че крайната популистка реторика ще съпътства лявото пространство извън Коалиция за България в следващите години и при последващите избори. В този смисъл вече е по-вероятна появата на отделен от БСП относително значим комунистически, радикален или младежки антиглобалистки политически субект в левия спектър, отколкото на социалдемократически и социал-либерален такъв. Единственият, при това твърде имагинерен вариант за реализиране на втори сценарий е, ако вътрешните по-ортодоксални фракции в БСП открито вземат връх след поемането на властта и доведат до вътрешнопартийна изолация на реформисткото крило около Сергей Станишев, чийто политически амбиции, подплатени с желанието за трансформиране на левицата по западноевропейски социалдемократически образец, доведат до публично противопоставяне и разкъсване в партията. Характерът на БСП и стереотипът на поведение на влиятелните среди в левицата минимизират възможността за подобно развитие.
Политическата практика показва, че нито една партия не може да продължи реален процес на реформация докато участва в управлението. БСП едва ли ще направи изключение, но за партията сега идва времето да покаже експлицитно резултата от трансформацията, постигнат през осемте години в опозиция. През този управленски мандат “столетницата” ще се опита да наложи своя реформиран облик и да разшири своята социална база извън традиционния си електорат. При едно успешно управление и разделяне с имиджа на ретроградна и закостеняла партия, БСП ще получи подкрепа, даваща й възможността да участва като главен партньор в следващите няколко мандата. Това обаче се оказва практически невъзможно на този етап, защото правителство, изградено само от БСП, ДПС и депутати, подкрепящи тези две партии, е правителство на малцинството, дори да бъде подкрепено временно от депутати от други парламентарни групи. То е обречено на нестабилност, поради конфигурацията, която съществува в българския парламент. БСП ще бъде подложена на натиск, от една страна, от непрекъснато нарастващите интереси на ДПС към властта, от друга, от постоянния стрес от загуба на крехкото евентуално парламентарно мнозинство. Това ще затрудни реализирането на основните леви програмни задачи в управлението и ще увеличи вероятността за задействане на предпазната клауза по договора за присъединяване към ЕС. Развитие, което предвещава едновременно кратък живот на бъдещото ляво управление с ДПС, ако то въобще бъде реализирано, и потенция за сериозна обществена дискредитация на БСП. Много е вероятно да се търси привличането на НДСВ в един по-широк управленски формат.


ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ В ДЯСНО

Изборните резултати потвърдиха разпокъсаността на дясното политическо пространство и показаха, че е необходимо време, за да се изгради консолидиран и самостоятелен управленски проект, идващ от там. Влизането на всички значими десни партии и коалиции в 40-то Народно събрание показва, че дясната идея като цяло все още има значителен електорален потенциал в България. Нещо повече, според социологическите проучвания, проведени преди изборите, дясноцентристкото управление е посочвано като най-желано от избирателите.
Лидерските противоречия в дясно, наблюдавани в предизборната ситуация, ще се пренесат и в 40-я български парламент. Все пак трябва да се отчете повишаващата се диалогичност между ОДС, БНС и ДСБ. Тя показва възможността за евентуално дясно опозиционно обединение, което обаче най-вероятно ще има твърде нестабилен характер и различия по отделни ключови въпроси. Мнозина коментатори отчетоха вероятността настоящият парламент да излъчи няколко правителства, като при такова стечение на обстоятелствата не е изключено дясното пространство или част от него да попадне в управляваща коалиция. Подобен сценарий става по-малко вероятен, ако бъде оформена широка управленска коалиция, която освен КБ и ДПС включва НДСВ.
По отношение на отделните партии и коалиции в дясно: Едва ли ще е пресилено да се твърди за СДС, че това е електоралният залез на партията и че независимо от евентуални промени в нейното ръководство тя няма да продължи да бъде важен самостоятелен фактор в българския политически процес. БНС е коалиция с временен характер и тя едва ли ще продължи дълго да съществува в този формат. Много е възможно дори в рамките на този парламент да се наблюдават нейния разпад и преливането на части от нея в друг десен субект. По отношение на ДСБ може да се твърди, че партията показа организационен и мобилизационен потенциал, което в съчетание с харизматичния за мнозина твърдолинейни десни избиратели неин лидер ще гарантира на партията почти със сигурност дълго съществуване. То обаче зависи и от основните теми, които партията ще припознае в бъдеще. Поради факта, че това беше и единствената дясна сила, демонстрирала почти фанатична непоколебимост в защитаването на определени принципи, припознавани за изключително важни от убедените десни гласоподаватели (като например отказ от коалиция с НДСВ с министър-председател Симеон Сакскобургготски, недвусмислена атака срещу ДПС и Ахмед Доган, непоколебимо противопоставяне срещу евентуално управление на БСП и пр.) е твърде възможно, в случай че НДСВ не съумее да изиграе ключова роля в евентуална дясноцентристка парламентарна коалиция, ДСБ да се превърне във флагман на едно бъдещо дясно обединение, ако не на политическо-партийно ниво, то със сигурност на ниво избиратели. Ако обаче ДСБ продължи да разчита главно на негативна реторика без конкретни позитивни предложения за приоритети и политики, вероятно постепенно ще ограничи влиянието си главно до антикомунистическото си твърдо ядро.
При всички положения дори и с обединен десен електорат дясното пространство няма да може да генерира такава подкрепа, позволяваща му реализиране на самостоятелно управление. В зависимост от бъдещото развитие на НДСВ е вероятно възможността за дясно участие в управлението поне в следващите два-три управленски мандата ще минава единствено през центъра. В това отношение е интересно дали НДСВ ще запази своята тежест и своя центристки характер, за да може да се възползва от фрагментарността на десния политически спектър.

ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ В ЦЕНТЪРА

На тези избори центристките либерални формации взети заедно реализираха най-голяма електорална подкрепа. Въпреки това е политически наивно да се смята, че т.нар. Либерален алианс във формат на предизборна коалиция между НДСВ, ДПС и Новото време щеше да постигне резултата, получен чрез самостоятелното представяне на трите партии.
Резултатите от изборите дадоха голяма тежест на българския политически център в преговорите за съставяне на бъдещото правителство, но едва ли може да се генерализира понятието център, като се поставят под един знаменател НДСВ и ДПС.
ДПС реализира най-големия си изборен успех в своята история. Резултатът показва добре изградената структура и мобилизационен капацитет във всички райони със смесено население и в тези, където имаше достатъчно избиратели на Движението, нужни за спечелването на мандати. Може да се твърди, че това е единствената утвърдена политическа сила, която се доближи в най-голяма степен до своята програма максимум. Ниската избирателна активност, в съчетание със споменатата мобилизираност на електората на ДПС, способства за увеличаване на тежестта на гласовете, получени от Движението, които се трансформираха в цели 34 депутатски мандата. В 40-то Народно събрание, съставено от 7 парламентарни групи, влиянието на Движението за права и свободи, традиционно позиционирано в политическия център, отново става ключово за стабилността на следващи управления, в рамките на този парламент. Със сигурност може да се твърди, че ДПС е партията, която е поставена най-слабо под напрежение за участието или неучастието си в един коалиционен кабинет, както и при евентуалното си участие в неуспешно правителство. В този смисъл само сред партийния елит на Движението може да има напрежение по отношение на желание за участие в следващото управление на страната и достъпът до ресурси. При всички положения един евентуален управленски крах не би имал негативни последици върху партията, което се обуславя от същността на нейния електорат и мотивацията за подкрепа. Видя се, че в управляващата коалиция НДСВ+ДПС само НДСВ понесе негативите от съпътстващия всяко управление вот на недоволство, а Движението дори реализира увеличаване на депутатските си места с 13 мандата.
В случая обаче може да се твърди, че и евентуалните позитиви от едно успешно бъдещо управление с участие на ДПС няма да могат да бъдат използвани за голямо разширяване на избирателната подкрепа за партията. Електоралната база на Движението е лимитирана в рамките на една определена част от българското население. Въпреки че ДПС е отворена за всички граждани на България, нейният елит е преобладаващо съставен от представителите на едно малцинство в страната и макар партията да не е етническа по своята програма, то тя се превръща в такава по характера на своя електорат. Това директно измества приоритетите на политическите действия и намерения на Движението, щом то се окаже участник във властта, извън либералните и центристките разбирания, които поне номинално са прокламират за водещи. Именно поради това дори при успешно правителство с участие на ДПС, позитивното приемане на партията ще остане “заключено” в рамките на традиционния й електорат. Нещо повече, всеки неин опит да оказва коалиционен натиск в посока на вземане на решения, облагодетелстващи дадена малцинствена група, ще срещат яростния отпор, критика и внимание най-малкото от представителите на “Атака”, за които привличането на публичното вниманието и демонстриране на принципност ще е от екзистенциално значение. Сериозна съпротива дейността на Движението ще среща и от Демократи за силна България, според които всяко управление с участието на Ахмед Доган е “пагубно за страната.” Тези факти водят към прогнозата, че евентуалното участие на ДПС в рамките на новия правителствен мандат ще е съпроводено с далеч по-слаб управленски и обществено-политически комфорт, отколкото коалиционното му участие в досегашното правителство.
По отношение на НДСВ може да се твърди, че партията реализира такава подкрепа, каквато й бе предвиждана от социологическите проучвания в началния етап на същинската предизборна кампания. В последната година подкрепата за НДСВ отбеляза възходяща тенденция, която за пръв път в най-новата история на България се реализира от управляваща партия в края на мандата й. Въпреки това във финалния месец на засилена и целенасочена кампания партията не успя да разшири влиянието си. НДСВ отбеляза сравнително добър резултат с оглед на ситуацията и прогнозите, но незадоволителен за доскорошната управляваща политическа сила от гледна точка на положените усилия и изразходваните ресурси. Това може да означава няколко неща.
Първата възможна причина за това е, че все още в българските условия предизборната кампания не оказва решаващ ефект върху мотивацията на избирателите към подкрепа. Такова допускане не е много оптимистично за бъдещото изборно представяне на НДСВ, която има характера на електорална партия, а за всяка партия от такъв тип подкрепата на избирателите се стимулира именно в самата предизборна ситуация (разширено приемана като започваща около година преди изборите, с най-голяма тежест върху месеца на същинска предизборна кампания).
Другата възможна причина може да е, че самата организация, управлението и стратегията на националната кампания на НДСВ не е била на необходимото ниво за разширяване на електоралното влияние в най-важния предизборен месец. Електоралният характер на партията и нарастващата аполитичност, както и разширяващото се нежелание на българските граждани да участват в изборния процес, изискват обръщането на сериозно внимание върху професионалното организиране и водене на кампании.
Няколко са възможните пътища за развитие пред НДСВ в тази насока – единият е пълно професионализиране на воденето на предизборни кампании. Може да се счита, че за партии от електорален тип предизборният цикъл е почти непрекъснат и кампанийната работа за следващите избори започва практически седмица след като вотът е отминал. Бъдещето на НДСВ след тези избори ще зависи в много голяма степен от добрата комуникация с гражданите и постоянно адресиране на техните приоритети. Поради характера на българския политически процес и спецификата на отделните групи от българските избиратели този вариант ще предполага ограничен ефект, ако НДСВ не положи усилия в още една насока, което може да се приеме и като самостоятелен втори път за развитие.
Става въпрос за засилено продължаване на процеса по “култивиране” на либерален и центристки електорат, който да позволи на партията да съхрани своето обществено влияние дори във времена, в които няма да има достъп до големи ресурси. Макар и електорална партия, както всяка политическа сила, така и НДСВ има нужда от твърдо ядро, мотивиращо се за изборна подкрепа главно на принципна основа. В контекста на един относително фрагментиран парламент и многопартийни управляващи коалиции стабилният политически център получава ключово значение поради принципната двупосочна отвореност на центристките сили. Въпреки това, в българското обществено-политическо пространство все още няма обособен характерно центристки електорат, а по-скоро се наблюдава насочване на ляво и дясно центристки ориентираните избиратели към либералния център, но при евентуално заемане на второстепенна роля от НДСВ тези избиратели могат да се пренасочат обратно в ляво или дясно.
В бъдеще, при споменатия вече процес на нарастващо деидеологизиране и рационализиране на вота на българските избиратели, ще се наблюдава разширяване на мобилния и колебаещ се електорат и по-голямо свиване на твърдите ядра. Факт, който може да бъде добре дошъл за партиите с по-гъвкава структура като НДСВ. Това обаче ще е възможно, ако тази политическа сила успее да се структурира напълно като електорална партия, водеща професионални предизборни кампании. Влиянието на политическите кампании в бъдеще при всички положения ще нараства, а свитите партийно-подкрепящи ядра ще предполагат наличието на значителна и определяща изборните резултати периферия, която да трябва да бъде убедена и мотивирана за подкрепа именно в месеците, предхождащи вота.

Иван Р. Тодоров, Теодора Карамелска

Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене