Анализи

Митингът на Коалиция “Атака” в София [6 март 2006]

Митингът на Коалиция “Атака” в София Организираният от Коалиция “Атака” митинг в София в деня на националния празник стана обект на разнопосочни анализи и оценки в медиите заради издигнатите лозунги и изказани идеи от лидера на политическата формация Волен Сидеров. От трибуната пред храм-паметник “Св. Александър Невски” Сидеров заяви, че започва “поход към властта и курс към нови избори”, защото “това не е държавно управление, а подигравка с българския народ”. Той обяви, че партията му подготвя програма за национализация, чрез която да се извърши ревизия на всички приватизационни сделки у нас след 1992 г. насам. Българският бизнес, производство и услуги трябва да бъдат в български ръце и “всичко, което се произвежда тук трябва да се произвежда от българи и за българи”. Това са само част от посланията в 45 минутната реч на лидера на “Атака”, която беше насочена срещу управляващите политически сили в страната БСП, НДСВ и ДПС. Успоредно с проявите в столицата в Русе привърженици на партията се опитаха да саботират тържествената церемония и военния ритуал по случай националния празник с издигането на плакат с картата на България, оцветена в националните символи на Турция и скандирания “Долу ДПС”, когато представители на политическите сили поднасяха цветя.
Организираните прояви от членовете и симпатизантите на “Атака” на 3-и март повдигат въпроса за измеренията на крайните националистки прояви у нас, насочени срещу политическата система и за ролята на Коалиция “Атака” в политическия живот. Митингът е поредно доказателство за популисткия характер на тази политическа формация, която залага на крайния национализъм, шовинизма, ксенофобията и антиглобализма, чрез които отправя радикални критики срещу либералната демокрация. Тя се уповава преди всичко на претенцията за представителство на “интересите на народа” в икономически и политически аспект, без обаче да предлага конкретна и реалистична програма за развитие. Предимството на “Атака” се състои в това, че тя е нова политическа формация, която не е била част от досегашното управление на страната. Тя не се е провалила във властта, което на този етап дава добра база за успех на популярно ориентираните й послания.
Както по време на парламентарните избори през юни 2005 г., така и сега, подкрепата за партията може да се определи като дифузна. “Атака” не привлича избиратели с еднакви политически ориентации или с определен вид групови интереси и ценности. Тя не се подкрепя само от една определена социална група, а от хора, които се различават както по материален статус, така и по образователен ценз. Това се дължи на факта, че голяма част от симпатизантите и привържениците на коалицията, не са запознати с нейните конкретни управленски идеи. Тяхната подкрепа се основава до голяма степен на “пренебрежението” на големите партии, които не обръщат внимание на съществуващото разминаване между “дневния ред” на политическия елит и този на голяма част от гражданите в страната.
Игнорирането на важни за определени групи проблеми и въпроси, на които не се обръща адекватно политическо внимание, води до пренасочване на част от електоралната подкрепа за традиционните политически сили към радикални политически формации и движения. Това се използва умело от Волен Сидеров за предявяване на антисистемни претенции, за оспорване на стабилността и легитимността на управлението. Чрез действията си Коалиция “Атака” нарушава принципите на парламентаризма, установени в модерните демократични общества, чрез които партиите реализират следваните от тях политики. Тя не отразява отделни групови социални интереси, защото няма определена социална база, на която да стъпи. Поради това се налага и утвърждава в политическия процес чрез поругаване на държавните институции и мобилизиране на разочарованите от прехода. Вместо да улавя социалните конфликти в обществото и да се стреми да ги вмества в рамките на демократичния процес, като им придава легитимен институционален характер, “Атака” се противопоставя на законово установения ред чрез “ирационалното господство на улицата”.
Митингът на 3-ти март мобилизира преди всичко недоволни от управлението на тройната коалиция. Онези, които искат промяна на политическото статукво, на начина, по който е конституирана властта и на приоритетите на правителството. Особеност на протестиращите е, че те имат доста противоречиви и дори конфликтни предпочитания. Сред тях са хора, които усещат, че през последните години техният начин на живот не се е подобрил и е станал по-несигурен, дори количествено доходите им да са нараснали.
Трябва да отбележим, че в българското общество има трайно установено ниво на толерантност и чувствителност по отношение на турския етнос, което се дължи на изграждания и налаган през годините на преход етнически модел. То се споделя и от привържениците на “Атака”, които обаче изразяват открито недоволство, омраза и неприязън към един определен елит и това е елитът на ДПС. Част от политиците на движението са хора, които са компрометирани на политическата сцена, поради което мобилизират и негативно отношение към политическата сила, която представляват. Симпатизантите и привържениците на “Атака” до голяма степен са обединени от желанието за възмездие, което Сидеров им обещава, а това отговоря на техните личностни преживявания, чувства и отношение към политическия процес. Тяхната мобилизация сякаш се дължи в по-малка степен на очаквания за повишаване на жизнения си стандарт, намаляване на безработицата и още по-малко решаване на наболели социални проблеми.

Какво прави впечатление в реториката, която използва Волен Сидеров?

Лидерът на “Атака” призовава към сваляне на властта, но не посочва политическа алтернатива. Назовава виновни и говори за проблеми, но без да предлага конкретни реално изпълними решения. Използва реторика, която по елементарен начин казва на хората това, което те искат да чуят като обещание от страна на политиците, без изобщо да се привеждат рационални и реалистични аргументи. Налага месиански стил на говорене и си присвоява правото да се изказва от името на народа, като му “вменява” собствените си възгледи. Това се постига успешно чрез “заиграване” с националните символи, каквито са Левски и Ботев. Преобладаващият тон на публичните обръщения е емоционално наситен, ирационален и твърде неопределен. Цел на тази нарочна неопределеност е максималното “разтваряне на ветрилото” и обхващане не просто на една определена група, а включването на по-широк спектър от хора. Това от своя страна създава усещане за многобройност и масовост сред членовете и привържениците на “Атака”. Сидеров употребява добре премерени и до голяма степен радикални жестове, които са по-скоро външна проява на търсената идентичност, която трябва да привлече разочарованите от политиката и тези, които са традиционно пасивни по отношение на политическия процес. Проповядва расистки, шовинистки и антиглобалистки идеи, което оказва влияние върху имиджа на страната в международен план.
Не трябва да се пренебрегва обстоятелството, че на този етап потенциалът на “Атака” няма да се изчерпи, защото подкрепата за нея е базирана на принципното недоволство на големи групи от хора от политиката, която се води в страната. Сред техните членове и симпатизанти съществува сериозно неприемане на участието на ДПС във властта, което ще продължи да се засилва с наближаващото членство на страната в Европейския съюз и достъпа на България до европейските фондове.

Магдалена Стоянова, Нели Сиракова

Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене