Анализи

Парламентарни избори 2005 - феноменът "Атака" [21 юли 2005]

Парламентарни избори 2005 - феноменът Влизането на Коалиция национално обединение “Атака” в 40-то Народно събрание е явление, което може да окаже сериозно влияние върху българския политически процес, ако основните политически сили не успеят да анализират и да се опитат да преодолеят проблемите и процесите, довели до този изборен резултат.
Коалиция “Атака” може да бъде характеризирана като “политически феномен” само от гледна точка на нашата родна ситуация, тъй като в почти всяка развита европейска демокрация има пример за подобно парламентарно представено движение. Излишно е да се спори дали “Атака” е крайно лява или крайно дясно формация, доколкото най-важно и най-точно е, че това е популистка политическа сила, залагаща на радикализъм, крайност и възползваща се от вълната на характерния протестен вот. Появата на такъв политически субект в българския парламент трябва да се приема изключително сериозно не поради сегашния характер на коалиция “Атака”, а поради факта, че нейното влизане като четвърта сила е индикатор за надигаща се антиелитна и протестна вълна, която в бъдеще може да вземе по-значителни размери. Според проучване на агенция “BBSS Gallup International” от началото на месец юли, ако в момента в страната се проведат предсрочни парламентарни избори, Коалиция “Атака” ще бъде трета политическа сила. Може да се твърди, че електоралният успех на коалицията е показател за назряваща криза на демократичното представителство, свидетелстваща, че разминаването на “дневния ред” на политическия елит с този на част от гражданите и игнорирането на важни за определени групи проблеми и въпроси, на които не се обръща адекватно политическо внимание, е достигнало до ниво, при което експлицира в целенасочена подкрепа за радикални движения.
Характерно е, че вотът за “Атака” не е концентриран в гласовете на една определена социална група, а е разпръснат сред представители на различаващи се по материален статус и образователен ценз групи. Това явление може да се обясни с факта, че голяма част от избирателите, подкрепили коалицията, не са запознати с нейните конкретни идеи и тяхното гласуване се дължи до голяма степен на “високомерието” на големите партии, които не отделиха време да обърнат публично внимание на надигащата се заплаха дори когато тя беше уловена от социологическите агенции две седмици преди вота. От друга страна това не може да се приема като еднозначно грешен ход, тъй като прекаленото фокусиране върху “Атака” можеше да увеличи нейната сила. Същевременно голяма част от проблемите, които коалицията поставя – ролята на ДПС в смесените райони, проблема с ромите и пр., са наистина значими за българското общество и се нуждаят от политическо решение.
Предполага се, че парламентарното участие на депутатите на “Атака” ще притъпи техния радикализъм и постепенно ще доведе до разпад на вълната от подкрепа, която ги вкара в парламента. Опасността обаче идва от относително малката тежест на коалицията и евентуалната изолация, в която ще бъдат поставени нейните депутати, което ще ги облекчи от носенето на политическа отговорност и ще им даде възможност за постоянна популистка и радикална опозиция на всеки непопулярен правителствен ход. Имайки вече една влиятелна трибуна като Народното събрание и възползвайки се от възможностите, които тя дава, наблюдаващият се протестен вот може да бъде допълнително мобилизиран и канализиран към подкрепа именно за “Атака”. Поради тази причина най-подходящият ход би бил инкорпориране на представителите на коалицията в процеса на взимане на управленски решения и по този начин сваляне на опозиционния им “бунтовен” ореол. Това в никакъв случай няма да доведе до намаляване на протестните настроения, наблюдавани сред част от българските граждани, но при всички положения ще попречи на концентрирането на този вот. Причините за неговата поява обаче трябва да продължат да бъдат сериозно анализирани от политическия елит.
Другото опасно явление, което влизането на “Атака” в парламента може да предизвика е получаването на самочувствие и усещане на политическа значимост от страна на лумпенизираните крайни привърженици на коалицията, които дори при евентуално “нормализиране” на парламентарните й представители могат да се насочат към предприемане на действия, застрашаващи обществения и етническия мир в България.
Отказът на НДСВ да участва в коалиционно правителство с мандата на БСП, означава със сигурност, че върху отделни депутати от парламентарната група на “Атака” ще бъде упражнен ляв натиск за подкрепа на правителството и с или без евентуално участие с второстепенни постове в него, което ще доведе до нейното разцепление още в началото на мандата на 40-то Народно събрание. Ранното отцепването на Петър Манолов на практика потвърждава възможността от подобно развитие. От друга страна дори при евентуално оставане в изолирана опозиция, целостта на коалицията в парламента не е гарантирана, доколкото характерно за подобни движения е, че тяхната консолидираност най-често се крепи или на непоколебима защита на определен набор от идеи и виждания, или на авторитета на един харизматичен лидер, в комбинация или по отделно. Трябва да се спомене, че на пръв поглед “Атака” е именно коалиция, съставена от идейни съмишленици, но е факт, че още в началото в парламентарната група се наблюдава наличието на по-радикални и на по-умерени представители. А в една група от 21 депутати трудно могат да се образуват принципни крила, без това да породи сепаратистки тенденции. Нещо повече зад коалиция “Атака” няма устойчива изградена политическа структура и политическа сила/сили, които да отнемат напрежението от вътрешните различия в групата и те ще останат вътре в парламента, което неминуемо ще резултира върху политическото поведение на отделните депутати от “Атака”. В случая ще се наблюдава феномен на изграждането на една политическа сила около една парламентарна група, доколкото по-голямата част от влиятелните лица на коалицията попаднаха в Народното събрание, а тези, останали извън, без подкрепата и санкцията на народните представители на “Атака”, ще останат на своите маргинални позиции.
От друга страна макар Волен Сидеров да притежава известни качества да поеме ролята на авторитетен лидер, то поради характера на коалицията и нейните народни представители, част, от които са политици с опит от близкото или малко по-далечното минало, консолидирането около една фигура става малко вероятно. Освен лидерската харизма има още три основни фактора, спомагащи за запазване на политическата цялост на тази нова формация. На първо място е спомената вече идейна хомогенност – изглежда, че принципните съгласия вътре в парламентарната група са все още на ниво на първично споделени и обмислени популистки идеи, което показва, че сега демонстрираната идейна консолидираност в парламентарната група на “Атака” бързо може да бъде изчерпана, а от там в бъдеще да се наблюдава заемането на разнородни позиции по ключови въпроси, които попадат извън тези обмислени и изговорени споделени принципи, довели до създаването на коалицията. Вторият фактор, който много често е определящ за запазване на политическа единност, е желанието за запазване на добити властови позиции, осигуряващи достъп до ресурси. Засега се очаква “Атака” да попаднат в изолирана опозиция или ако все пак има вероятност за покана за управленско участие, то тя ще бъде отправена евентуално към отделни единици. От тук може да се заключи, че този фактор ще оказва слабо влияние върху вътрешната стабилност на парламентарната група на коалицията.
За трети основен фактор може да се приеме електоралният потенциал. На тези избори електоратът на “Атака” беше един вид ad hoc и на този етап може да се приеме, че в голямата си част вотът за коалицията бе единично гласуване без устойчив шанс за повторение. В това отношение запазването на целостта на парламентарната група е важно условие за създаването на стабилно принципно ядро от избиратели и дори разширяване на бъдещата подкрепа за коалицията, която да бъде реализирана на едни следващи избори. Евентуална политическа изолация на “Атака” и запазване на целостта й в парламента при всички положения ще отприщи още по-силна политическа реторика против “олигополния политически елит” и ще отвори пътя за оправдаване на неизпълнението на приоритети на коалицията с аритметичната невъзможност тя да има политическа тежест в рамките на това Народно събрание. Удобен начин за използване на вроденото недоверие на част от българските избиратели към всякакъв вид елити и натрупалото се недоволство към политическата класа като цяло за мотивация към подкрепа на следващи избори. Поради тази причина действия, насочени към разпадането парламентарната група на “Атака”, са възможен ход за неутрализиране на нейното влияние в обществото и недопускане на запазване и засилване на електоралната подкрепа за формацията.

Иван Р. Тодоров

Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене