Анализи

Президентски избори 2006 - първи тур [1 ноември 2006]

Президентски избори 2006 - първи тур ПЪРВИ ТУР НА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ
На 22 октомври 2006 г. у нас се проведе първи тур на четвъртите президентски избори, в които взеха участие седем кандидат-президентски двойки. Правото си на глас упражниха 2 856 734 български граждани. Най-голяма подкрепа получиха кандидатите Георги Първанов – Ангел Марин, за които гласуваха 64.047 %. След тях се нареждат Волен Сидеров – Павел Шопов, Неделчо Беронов – Юлиана Николова, Георги Марков – Мария Иванова, Петър Берон – Стела Банкова, Григор Велев – Йордан Мутафчиев и Любен Петров – Нели Топалова.

Кандидати (по номер в бюлетината) Брой избиратели %
1. Неделчо Беронов – Юлиана Николова 271 078 9.753 %
2. Любен Петров – Нели Топалова 13 854 0.498 %
3. Георги Първанов – Ангел Марин 1 780 119 64.047 %
4. Григор Велев – Йордан Мутафчиев 19 857 0.714 %
5. Петър Берон – Стела Банкова 21 812 0.785 %
6. Волен Сидеров – Павел Шопов 597 175 21.486 %
7. Георги Марков – Мария Иванова 75 478 2.716 %

Избирателната активност в страната достигна 42.51 % и съгласно чл.93 ал.3 от Българската конституция на 29 октомври ще се проведе втори тур, на който ще се състезават Георги Първанов – Ангел Марин и Волен Сидеров – Павел Шопов. Най-висока избирателна активност е регистрирана в Шумен (60.22 %) и Силистра (56.20 %), а най-ниска в 25-ти ИР София (34.94 %) и Кюстендил (33.63 %).
Тези избори бяха определени като “най-скучните” в новата демократична история на България. Както същинската кампания, така и изборният резултат бяха лишени от сериозни изненади и потвърдиха на практика прогнозите на социологическите агенции за мястото на отделните кандидати в изборната надпревара. Това, което отличава настоящите избори от предходните, е увеличаващият се популистки вот в следствие на състоянието, в което изпаднаха политическите партии в дясното политическо пространство. Добрите шансове на Георги Първанов да бъде преизбран за втори мандат се дължат до голяма степен на разединението на десницата, от което умело се възползва и партия “Атака”.
Огромната преднина на кандидата за втори мандат Георги Първанов е логичен резултат от първия му мандат, който мина без съществени грешки, и най-вече от липсата на сериозна алтернатива в дясноцентристкото политическо пространство. Подкрепата за настоящия президент във всички избирателни райони в страната е над 50 % и той води убедително пред останалите кандидати. Най-много избиратели са гласували за него в Кърджали (86.310 %) и Разград (79.958 %), където е съсредоточен основно т.нар. “турски вот”. Изключително висока е подкрепата за Георги Първанов и от българските граждани зад граница – 82.109 % от упражнилите правото си на глас са гласували за него. Настоящият президент получава с 650 923 гласа повече от тези на левицата през изминалата година. Като се вземе под внимание и електоралния потенциал на ДПС, който през 2005 г. е 467 400 избиратели, можем да кажем, че Георги Първанов е подкрепен и от потенциален електорат на дясноцентристките политически партии. Според проучване на агенция “Сова Харис” подкрепата за него, в сравнение с останалите претенденти, е доста по-висока сред хората от всички възрастови групи и сред живеещите в малките населени места.
Силният резултат на лидера на партия “Атака” Волен Сидеров, който на практика се позиционира като най-сериозна алтернатива на статуквото в политическата система, също се дължи на процесите в дясноцентристкото политическо пространство. Успехът на Волен Сидеров не трябва да се подценява, като се има предвид, че през изминалата една година партията му се разцепи няколко пъти. Най-близките му съпартийци го напуснаха или бяха изгонени, а заместникът му в парламентарната група Петър Берон се яви като негов опонент на изборите. Популярността на Сидеров сериозно намаля през пролетта на 2006 г., след побоя на магистрала “Тракия”, което предизвика снемане на имунитета му и образуване на съдебни дела срещу него. Въпреки това Волен Сидеров успя да мобилизира не само гласоподавателите на “Атака” от парламентарните избори през 2005 г. (296 848 души), но дори и да добави нови (подкрепата сега за него е 597 175 души). На практика той стана изразител на протестния вот срещу статуквото на квотно разпределение на властта в тройната коалиция и най-вече на т.нар. “обръчи от фирми” на Ахмед Доган. Най-голяма е подкрепата за него в 17 ИР Пловдив (28.915 %), Стара Загора (28.667 %) и Русе (27.708 %), а най-ниска в Кърджали (9.563 %).
Сред основните претенденти най-слабо на тези избори е представянето на десницата, която за пръв път от началото на демократичните промени няма шанс за президентския пост. Нейният кандидат Неделчо Беронов се класира трети – с близо шест пъти по-малък изборен резултат от този на основния си опонент Георги Първанов и два пъти по-слаб от този на Волен Сидеров. Бившият председател на Конституционния съд участва всеотдайно в тази кампания и макар че всички забележки към персоналните му качества – напреднала възраст, липса на харизма и политическа автентичност - да са донякъде оправдани, не това е основната причина за сериозната му загуба. Причините трябва да се търсят основно в десните партии, които издигнаха и подкрепиха Беронов, и най-вече в техните лидери. Загубата на Беронов е следствие и от непрекъснатото съперничество между СДС и ДСБ за това коя от двете политически сили е “по-лоша” и “по-виновна” за състоянието, в което е изпаднала десницата. За съжаление обаче никой от техните лидери не демонстрира готовност да поеме политическа отговорност за действията си. Въпросът не се ограничава само до това дали ръководителите на десните партии, подкрепили Беронов, ще подадат оставки, а ще съумеят ли да излязат с план за възстановяване на политическото представителство на дясно ориентираните българи. В изборната нощ единствено лидерът на ССД Стефан Софиянски се обяви за нова десница и си подаде оставката, което обаче може да се анализира по-скоро като популярно ориентиран ход.
Президентските избори са сериозен провал за десницата у нас, но и за модела на десница, налаган от Иван Костов. Те са третият подред вот, който десните политически сили губят в рамките на една година и петите подред след своето управление в периода 1997 - 2001. Изборният резултат за Неделчо Беронов показва, че десните политически сили имат сериозна нужда от нова визия, както по отношение на управленска програма, така и по отношение на личности, които да отговарят на представите, разбиранията и интересите на значителна част от българското общество. Над половината от българските граждани не упражниха правото си на глас, защото не откриха своя кандидат, а ниската избирателна активност е първият белег на разочарованието и безразличието, обхванали хората три месеца преди присъединяването на страната към Европейския съюз.
Категоричният отказ на десните политически лидери да подкрепят един от двамата кандидати, достигнали до балотаж, не срещна одобрение в Европейската народна партия. В средата на седмицата председателят на групата на ЕНП в Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг призова десните политически лидери у нас да се обърнат към избирателите си, за да упражнят демократичното си право на вот. Според него България трябва да влезе в Европейския съюз с демократичен президент, макар и това да е политическият опонент на десницата. Политиците и българските избиратели трябва да се ръководят преди всичко от националния си дълг и след това от политическата си принадлежност.

Магдалена Стоянова

Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене