Анализи

Политическа теория: Робърт Дал и неговата критика на модела на управляващ елит [1 февруари 2007]

Политическа теория: Робърт Дал и неговата критика на модела на управляващ елит Настоящата разработка разглежда теорията за анализ на властта известна като “плуралистична теория на демокрацията”. Американският политолог Робърт Дал е един от основателите на тази теория и най-виден представител на т.нар. “плуралисти” и поради това ще се съсредоточим върху неговите размишления за властта и най-вече върху статията му “Критика на модела на управляващ елит”.
Плуралистичната теория за функционирането на властта разработена от Дал и неговите колеги се появява като критика и отричане на тезата, че американското общество е общество с властен елит, изразена в трудовете на двама представители на американската елитарна концепция – Флойд Хънтър и Райт Милс. Именно поради тази причина при едно кратко представяне на основните принципи на плурастичната теория е полезно да се премине през запознаване с някои от главните положения на американската елитистка теория.
На първо място трябва да се спомене, че Милс отхвърля популярния по негово време психологически критерий, като обяснителен принцип за появата на властен елит. Според него, когато се разглеждат причините за сформиране на американския управляващ елит, изследователят трябва да придаде по-голяма тежест на достъпа до ресурси, спецификата на икономическото регулиране от страна на държавата или възможностите, които капиталистическия обществен строй разкрива пред техническото развитие, отколкото да се съсредоточава върху психологическите качества и характеристики на дадени личности.
Според Димитър Иванов елитистката теза на Милс е силно повлияна от европейската традиция. Следвайки веберовата критика на марксовата материалистична интерпретация на историята, Милс приема, че има не един, а три източника на власт, които са институционално организирани – те са икономически, политически и военен. Повлиян от “железния закон” на Михелс, американският учен смята, че социалната власт постепенно се е организирала и институционализирала, а организиращата се класа развива свое съзнание и усещане за сплотеност в преследване на собствените си интереси, идея, изразена от Гаетано Моска*.( Иванов, Димитър. Американското понятие за власт. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 1999 г.) Средствата на властта в съвременното американско общество са концентрирани в институцията на държавата (политическият източник на властта), на корпорациите (икономическият източник) и на армията (военния източник). Властта се концентрира в тези институции поради факта, че те имат монопол върху по-голямата част от ресурсите и средствата, влияещи върху управлението, устройството и контрола на обществото.
За Милс подходът към проблема за властния елит се съсредоточава главно върху разглеждане на обществената значимост на позициите на този елит в основните инсититуции*.(Пак там) Именно поради тази причина при интерпретацията на американския изследовател участието в ръководните длъжности на изброените по-горе институции означава по презумпция членство в “управляващия елит”. Нещо повече, фактът, че трите сфери, които са източници на властово влияние са институционално организирани по дефиниция предпоставя, че властен елит винаги съществува, доколкото винаги определени индивиди ще заемат висши позиции в тези институции.
Другите моменти, на които Милс обръща внимание при своя анализ на управляващия американски елит, са притежаването на определени ценности от страна на неговите членове, принадлежността на тези членове към дадени клики, както и моралната оценка на личностите, които са част от елита. Естествено, разглеждането на позициите, които заема елитът, представлява въпрос от първостепенна важност в теорията на американския изследовател, доколкото оглавяваните длъжности детерминират как ще бъде отговорено и на посочените по-горе въпроси.
Това, за което елитистката теория на Милс е критикувана сериозно от Дал и “плуралистите” е фактът, че в нея се изключва възможността да има различни елитни групи, които имат власт и влияние в различни сфери. Освен това не е дефинирано ясно по отношение на какви решения се разбира, че дадена група доминира над мнозинството. Друг въпрос, на който критиците на американската елитарна концепция обръщат внимание е този за единството на управляващия елит.
Още в началото на текста Дал обявява несъстоятелността на онзи подход за разбиране на политиката, който твърди, че съвременните демократични общества са доминирани от определено малцинство, което взима главните решения и концентрира властта в ръцете си. Според него “моделът на управляващия елит” съдържа в себе си притегателна сила, очароваща незапознатия с механизмите на демократичното общество, давайки му самочувствието, че отхвърля булото на своята некомпетентност и навлиза в истинската същност на управлението. Разбира се, горното твърдение е по-скоро интерпретация на мисълта на Дал, но тази “интелектуална” ирония имплицитно се съдържа във встъпителните думи на автора. Основната привлекателност на елитарния модел за властта, според политолога е, че поставен по подходящ начин той е практически необорим дори и от емпирични данни. Това се обяснява с неговата характеристика - всяка атака срещу състоятелността на модела да бъде неутрализирана чрез т.нар “безкрайна регресия на обясненията”. С други думи в случая, дори емпиричните данни да оборват съществуването на реален политически елит, защитата се премества на следващо ниво, аргументиращо се, че зад параванните управляващи стои истинският недосегаем и “невидим” елит и така до безкрайност, рискувайки да се потъне в една теория на конспирацията, така привлекателна за мнозина.
Разбира се елитарната теория за функциониране на властта, изразена в работите на Райт Милс и Флойд Хънтър в полемиката, с която Робърт Дал и неговите колеги създават своята плуралистична теория за демокрацията е твърде далеч от съвременните “профанизирани” разбирания за задкулисното функциониране на политическата власт.
Широко познатото разбиране за властта дадено от американския политолог е, че “А има власт над Б дотолкова, доколкото може да накара Б да направи нещо, което Б иначе не би направил”, като в последствие допълва, че властното отношение изисква успешната реализация на тази потенция. Това допълнение е изключително важно и характеризира схващането на “плуралистите” за властта. Дистинкцията, която Дал прави между потенцията и реализацията на властта му дава основание да заключи, че за дефиниране на политическия елит в дадено обществото не е достатъчно да бъдат открити онези групи, които имат висок потенциал за влияние. Твърдението, че “А има повече власт от Б” е прекалено неясно, ако не се уточни обхвата и не се разгледа влиянието в неговата реализация. Това според Дал може да бъде уловено единствено, когато се разгледат случаи на различие в предпочитанията на двата субекта. Или с други думи в система, в която по “ключови въпроси” съществува постоянен консенсус е невъзможно да бъде проверена хипотезата за наличие на управляващ елит. Тази проверка е реализуема единствено в политическа система, където между съжителстващите социални групи възникват различия и конфликти по определени въпроси. Ако при разглеждането на достатъчен брой случаи определена ясно очертана група, която е малцинство в обществото, налага преобладаващо своите предпочитания над останалите в ситуация на различие с техните, то можем да считаме, че дадена политическа система е с управляващ елит. Важно условие, което Дал поставя е, че за да се приеме за такъв управляващ елит дадена група не трябва да е “чист артефакт на демократичния процес”. За Дал управляващите, които са избрани по правилата, зададени от демократичната система, не би трябвало да се приемат за управляващ елит в смисъла приеман от “елитарната теория”, независимо че е възможен случая, в който те представляват интересите на малцинство от обществото. Този случай обаче ще бъде предизвикан по-скоро от характера на представителната демокрация и дори избирателната система, отколкото от определени целенасочени усилия.
Както споменахме Дал и плуралистите съсредоточават своето внимание върху реализиращата се власт. Тя според него е функция на потенциала за контрол върху процеса на вземане на ключови политически решения и потенциала за единодействие. Ако една от двете характеристики липсва у дадена влиятелна група, то тя не може да бъде дефинирана като управляващ елит. Именно поради факта, че за Дал осъществяващото се влияние е определящо, той отдава по-голяма тежест на единодействието, доколкото високият потенциал за контрол на дадена група може да бъде неефективен при липса на обща визия и воля за неговото реализиране.
Неравномерното разпределение на ресурсите за влияние в едно общество за много елитаристи е достатъчно основание за неговото определяна като политическа система с управляващ елит. Дал отрича политическото неравенство да е надеждно доказателство за наличието на елит. Няколко са предпоставките му за несъгласия тук. На първо място, той не отрича съществуването на неравенството в ресурсите за влияние в демократичното общество, но отхвърля тезата за тяхното кумулативно съсредоточаване в определена група. С други думи съществува неравенство, но то е некумулативно неравенство, като ресурсите не се концентрират, а се разпределят сред множество групи. Именно това е една от основните характеристики и постижения на съвременното демократично общество. С това разбиране е свързана втората предпоставка, а именно фактът, че дори дадена група да е изключително влиятелна в дадена сфера, то не е задължително тя да има влияние във всички обществени сфери на същата политическа система. От това твърдение може да се приеме, че американският политолог не смята, че политиката е най-влиятелната човешка дейност, рефлектираща силно върху всички останали социални области. Нещо повече на базата на индивидуалното поведение Дал разделя гражданското общество на два типа: homo civicus – този слой от обществото, който не смята, че политическата активност е подходящата дейност, която ще му осигури образно казано “добър живот” според неговите планове и концепции – и homo politicus, най-общо онзи малоброен слой от населението, избрал активната гражданска и политическата дейност и прякото участие в процеса на вземане на решения. Според Дал това разделение в демократичното общество на политичен и аполитичен слой е напълно нормално, като и двата слоя не са лишени от ресурси за влияние. Политически активните влияят, чрез механизмите на формалната власт, докато аполитичното мнозинство индиректно оказва влияние върху процеса на вземане на решения чрез потенцията за политическо действие, която съдържа в себе си. Homo civicus притежава ресурс, който може да бъде приведен в действие при желание или несъгласие, което кара homo politicus да управлява така, че да не позволява тази потенциална власт да се активизира и да се обърне против него. Трябва да се спомене, че това може да се приеме за характерно единствено за демократичната система, където изборния характер на държавните длъжности дава най-голяма възможност за мирна смяна на управляващите.
От тази позиция Дал приема, че нито една “малко по-многобройна група” в демократичното общество не е лишена от определени ресурси за влияние. Като при взимането на ключови решения няма ресурс, който при всякакви спорни ситуации и видове несъгласие да е доминиращ. Влиянието, което притежават и оказват дадени групи може да е ефективно при решаването на определени въпроси, но да е без тежест при други важни решения.
Плуралистите приемат, че в демократичната система, политиката е онази сфера от общественото пространство, където различни групи предявяват своите претенции една към друга и решавайки конфликтните интереси, заедно определят политическите резултати. В този смисъл политическото влияние, няма единен център, а е разпределено между различни групи, които имат различен обсег на контрол. Те смятат, че всеобщото избирателно право дава достатъчни гаранции за отвореността на демократическата система и за възможността въпросите, касаещи различни социални групи, да бъдат свободно поставени на политическия дневен ред.
Свързването на това допускане с разделението, което Дал прави между Homo civicus и Homo politicus, естествено навеждат различните политически изследователи, че плуралистите приемат апатията, с която голяма част от обществото се отнася към политическите въпроси като израз на удовлетвореността, която то изпитва от политическата ситуация. В противен случай аполитичния слой би активизирал своята потенция за влияние и би се превърнал в политически активен.
Твърденията на Робърт Дал и неговите колеги привърженици на плуралистичния модел на демократично управление предизвикат един широк дебат в американските политологични среди. Необходимо е да споменем, че изследванията и на двете страни са насочени главно към американското общество, като един от основните въпроси, предизвикал дискусията е спорът най-общо казано дали американската политическа система е демократична, отворена и плуралистична или е система с управляващ елит. Мнението на Робърт Дал по този въпрос е повече от красноречиво и макар в последствие много от идеите на плуралистичната теория да биват теоретично оборени, те дават добра база за теоретизиране върху принципите на функциониране на властта в съвременните демократични общества.

Подготвил: Иван Тодоров


Използвана литература :
- Дал, Р., Критика на модела на управляващ елит, в сп. Политически изследвания, София
- Малинов, Св., Робърт Дал: плуралистична теория за функционирането на властта в съвременните демократични общества, в сп. Политически изследвания, София
- Иванов, Д. Интереси или ценности. В сп. Разум, бр. 1 от 2002, София
- Блекуел. Енциклопедия на политическата мисъл, съст. Милър, Дейвид и колектив, Център за изследване на демокрацията, София 1997

Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене