Анализи

Големите въпроси на нашето време: Бъдещето на глупостта [25 април 2007]

Големите въпроси на нашето време: Бъдещето на глупостта Автор: Синдийп Васлекар, председател на Strategic Foresight Group


Точно преди 500 години, Николо Макиавели служи при Чезаре Борджия, Дюк на Валентино и Романя, син на Папа Александър VI и военен генерал на папството. Макиавели е толкова впечатлен от неговото грубо преследване на властта, че десетилетие и половина по-късно пише трактат озаглавен „ Владетелят”, като подарък за Медичите. Макиавели е особено впечатлен от убийствата на политическите противници на Борджия, в новогодишната нощ на 1503 в Синигалия. В трактата се твърди, че владетелят трябва да прибягва да употреба на груба сила за да придобие и задържи властта си на всяка цена.

Теорията на Макиавели за преследването на властта е базирана на грешна хипотеза. Чезаре Борджия, неговият герой, е бил нищо повече от пудел на своя баща. Едно разглезено, арогантно дете, а единствената причина да стане военен генерал била непотизъм. Неговата некомпетентност била доказана след като баща му се отказва от престола. Веднага след неговата смърт, Чезаре Борджия е арестуван от Папа Юлий II и това е краят на могъщия герой на Макиавели.

Много световни лидери в последните 500 години следват съвета на Макиавели, базиран върху живота на един некомпетентен владетел. Те вярват, че трябва да придобиват власт на всяка цена. Те също така вярват в династическите режими. Всичко, което те искат е да сграбчат властта и да обслужват интересите на определена група или фамилия, използвайки комбинацията между предпазливост и сила. Това е доктрината на Макиавели. Тя често има за резултат кръвопролития и убийства на невинни хора. Понякога практикуващите тази теория могат и да не стигат до прилагането на смърт за своите жертви, но те осъществяват дискриминационна политика, причиняваща непоносим живот за мнозина.

Френската революция оспори „Владетелят” в един истински смисъл. Но тя беше узурпирана от собствените си ентусиазирани поддръжници. В крайна сметка Френската революция се предаде на един Владетел – Наполеон. Въпреки всичко, когато през 1806 г. революционна армия на Наполеон печели победа срещу пруската империя, Хегел обявява края на историята. Това е още една глупава теория, съживявана от време на време. В рамките на едно десетилетие след прокламацията на Хегел, Наполеон е победен и династията на Бурбоните е възстановена. Дори последователите на Хегел да твърдят, че техният учител е празнувал победата на революционния принцип, Наполеон не е никакво въплъщение на подобни възвишени идеали. Той е велик военен командир. Това е. Неговият племенник приема помощта на църквата, отменяйки революцията, за да дойде на власт и по-късно унищожава Републиката , за да създаде втора империя под Наполеоновата династия. Така краят на историята се оказва нищо повече от вестител на една нова империя.

Векове по-късно, Маркс също прoповядваше, че историята ще свърши когато на земята се установи безкласово общество. В реалността марксизмът доведе единствено да появата на различни типове империи. Тези империи не са династични, но управляващите ги котерии се радват на абсолютна власт. Комунистическите общества в бившия Съветски съюз и Китай, наред с други, са известни с диктаторските си режими и жестокостите на Политбюро. Съветската империя претърпя колапс, а китайската се опитва да се реформира отвътре. Но марксистката декларация за края на историята се оказа нищо повече от раждане на нови форми на империи на земята.

Франсис Фукуяма обяви края на историята по един диаметрално противоположен начин на това, което Маркс имаше предвид. Негов е триумфът на либерализма и свободния пазар. До прокламацията на Фукуяма САЩ често помагаха на народи да гарантират свободата си. Оттогава обаче се опитват да изградят империя. Още веднъж известието за края на историята се оказа приветствие на една нова империя. Разбира се, Френската и Съветската империи са изчезнали в дебрите на историята. Ние трябва да почакаме, за да видим какво ще се случи с новата Американска империя.

В последното десетилетие и половина още една теория доминира глобалния дискурс. Това е теорията за сблъсъка на цивилизациите. Имал съм удоволствието в два случая да бъда с проф. Самуел Хънтингтън в хотел Креста Сън в Давос и той нееднократно споделяше, че не е защитавал никакъв сблъсък на цивилизациите. Но няма никакво съмнение, че някои учени и лидери цитират неговото есе във „Foreign Affairs” не само за да опишат, но също така и да повлияят на световните събития, по начин, който би разделил човечеството по религиозни линии. Последица от превода на тази теория в реалността е смъртта на 3000 войници, под президентството на Буш, дори повече от броя на невинните хора убити от Ал Кайда в Световния търговски център. Приложението на тази теория означава американска подкрепа за незначителни диктатори и вредно пренебрегване на злокачествения рекет идващ от един контрабандист на ядрени оръжия. Тя значи също убийство за стотици деца в Ирак и Афганистан и загуба на подслон за хиляди абсолютно невинни хора. И най-важното, тя означава покушение срещу свободата и доверието.

Тази теория досега доказа себе си като още един пример на глупостта не само защото нейният автор, поне в частни разговори, я отрича, но също заради това, че е основана на грешно разбиране на английския език. И както повтарям на всеки форум това, което чух веднъж от един сериозен държавник – тези, които са цивилизовани по дефиниция не се сблъскват. Сблъсъкът винаги е между нецивилизованите.

Теорията на професор Хънтингтън беше укрепната от Осама бин Ладен в името на борбата срещу евреи и кръстоносци. Това е още една глупава теория, основана върху историческо невежество. Кръстоносци и евреи са били винаги на противоположни страни. Кръстоносците първо избиват евреите, след тях източноправославните християни и тогава мюсюлманите. В много случаи кръстоносците дори не стигат до Йерусалим. Те се задоволяват с това да плячкосват Константинопол, да измъчват източноправославните свещеници и да утоляват похотта си като насилват християнски жени. Понякога те пътуват до Южна Франция, за да екзекутират разколници. Да придадеш религиозна святост на този брутален исторически нонсенс само защото той е започнат от Папа Урбан, който се позовава на религиозни оправдания, означава да дадеш истината в жертва на политически цели. Лудост е да повярваш в тази теория и да оставиш най-скъпите си хора, предприемайки самоубийствен атентат. Теорията за религиозната справедливост, анализирана в дълбочина, е прикритие за силова политика.

Поразително е да се наблюдава как позволяваме да бъдем изиграни от тези глупави теории. Колкото по-образовани сме, толкова по–голяма е вероятността да използваме някоя от тях като тема за разговор по време на коктейл или семинар. Ако продължаваме с гордост да приемаме подобни обиди към човешкия интелект, заедно ще дадем своя принос за създаването на атмосфера, раждаща разцепления в човешкото общество. По някакъв начин нашето бъдещо оцеляване зависи от готовността ни да почитаме глупостта. Може би, вместо да преследваме глупостта на големите теории, защитавани от така наречените умни мъже, ние имаме нужда от вяра в простата мъдрост на същностните човешки ценности.

Превод: Страхил Делийски
Източник: http://www.strategicforesight.com/

Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене