Анализи

The Economist: Елцин никога не се превърна в Homo sovieticus [3 май 2007]

The Economist: Елцин никога не се превърна в Homo sovieticus Той беше почти мъртъв, когато майка му го измъкна от кръщелната църква на едно малко селце в Урал. Местният свещеник, обсипван с алкохол цяла сутрин от щастливи родители, беше потопил бебето във водата и го бе забравил. Момчето оцеля и беше кръстено Борис, борец.
Тази история може и да е легенда, но оцеляването въпреки всички трудности беше константа в живота на Борис Елцин. Той едва не загива при обезвреждането на граната; играе карти с престъпници върху покривите на движещи се влакове, почти губи живота си от непримирими комунисти. Но като герой от руска приказка Елцин винаги оцелява.
Той преживя също съветския експеримент, който се надяваше да създаде един нов човек и да изкорени всичко човешко и естествено. Нещо повече, именно на него се наложи да сложи края на този експеримент и на системата, лежаща зад него. Въпреки, че г-н Елцин заемаше висок пост в комунистическата партия, той никога не се превърна в Homo sovieticus; той запази качествата и чувствителността на руския човек. Както казва Солженицин той беше почти прекалено руски. Спонтанен, непостоянен, често пиян, талантлив, искрен, духовит, сърдечен. Неговата широта на характера съответстваше на степента на промените в страната му.
Г-н Елцин вирееше добре по време на кризи, изглеждайки отегчен, когато нещата бяха нормални. Водеше го по-скоро инстинкта, отколкото разума. Той таеше дълбока вяра в Русия и се опитваше да насърчава нейните най-добри импулси. В същото време той познаваше и нейната тъмна страна, тъй като личната му история беше историята на неговата страна. По време на Сталинската колективизация неговият дядо е обявен за кулак – богат селянин - лишен е от собствеността си и е осъден на принудителен труд. Баща му прекарва три години в Гулаг, един факт, който г-н Елцин прикриваше повече от тридесет години. Семейството му е прогонено от собствената му земя във бараки, където единствения източник на топлина бил един козел. Там той расте с двадесет други семейства, по едно във всяка стая, споделящи една единствена тоалетна.
Той вярваше в свободата и отхвърляше комунизма не защото беше либертарианец, а защото чувстваше, че свободата е част от човешката природа. Неговата омраза към сталинизма беше инстинктивна, а не интелектуална. Той едновременно ругаеше фашизма и сталинизма, като поставяше между тях нищо повече от запетая.
Когато в средата на осемдесетте години на миналия век Михаил Горбачов лансира гласността и перестройката, г-н Елцин, тогава партиен шеф в Москва, възторжено прие тези идеи. Но докато господин Горбачов желаеше постепенна реформа, г-н Елцин беше по-малко търпелив. Усещайки отрано, че системата е обречена на гибел, през 1987 г. той скъса със съветската властова структура – започна публично да критикува Горбачов, за което беше изпратен в немилост и уволнен. Четири години по-късно, за изненада на всички, г-н Елцин щурмува отново – този път като първия демократично избран президент на Русия, тогава все още една от петнадесетте съветски републики.
Една снимка очарова света: г-н Елцин върху танк, противопоставящ се на победата на комунистите през 1991 г., харизматичен, смел, предизвикателен. По - късно ще се появят по-тъмните образи: една подпухнала, пиянска фигура, която грабва палката от диригента по време на официална церемония в Берлин или закача дамите на държавни приеми. Но през август 1991 г. Русия се обедини зад своя президент. Народът обичаше Елцин както никой друг руски лидер – без страх. В тежките времена те ще го мразят, но отново без страх. Те го приемаха лично, сякаш той беше един от тях.
Да счупиш врата на комунизма
Страната, която той наследи притежаваше съвсем малко от чертите на една държава: без функциониращи институции, без пари, без храна в магазините и най-лошото от всичко, страна, населена от хора с промити мозъци. Той се обгради с млади реформатори, наполовина по-млади от него, но с двойно повече знания, които започнаха да демонтират една планова икономика, разядена в своята сърцевина.
За милиони руснаци изглеждаше, че извършената от г-н Елцин либерализация на цените през 1992 г., а не банкрута на Съветския съюз, е причината, заради която те затънаха в бедност. Той обаче отказа да отстъпи. За разлика от г-н Горбачов, г-н Елцин не желаеше да реформира комунистическата система. Той желаеше да счупи нейния врат. Неговата масова приватизация, която разруши устоите на режима, също създаде грабители магнати и една комунистическа враждебна реакция никога не беше особено далеч. През 1993 г. въоръжени комунисти и фашисти, опитаха да съборят правителството на г-н Елцин; той защити враждебния парламент. През 1996 г. комунистите почти спечелиха президентските избори; заобикаляйки закона той спаси себе си и страната си.
Гражданската война и гладът бяха преодолени, но компромисите на г-н Елцин позволиха на авторитаризма да дойде на себе си. Той пропусна шанса да разруши КГБ и остави корупцията и непотизма да процъфтяват. През 1994 г. беше неговата най-голяма грешка – той даде съгласието си за нахлуването в Чечения, започвайки един конфликт, който все още оставя белег, унижава и излага на опасност неговата страна.
Най-забележителното е, че той призна тези свои грешки. Когато, за пръв път в руската история, г-н Елцин доброволно предаде властта на своя (лично избран) приемник, той се извини на своя народ, който, в интерес на истината, никога не се е борил за свободата си токова, колкото той се бореше.
„Моля ви да ми простите за това, че не успях да оправдая надеждите на тези хора, които вярваха, че ще сме в състояние с едно движение да направим скок от сивото, инертно тоталитарно минало в светлото, богато и цивилизовано бъдеще. Самият аз вярвах в това. Но това не може да бъде направено с един замах... Аз напускам. Направих всичко, което можах. На прощаване бих искал да кажа на всеки от вас следното. Бъдете щастливи. Вие заслужавате щастието. Вие заслужавате щастие и мир.”

Превод: Страхил Делийски
/българското заглавие на текста е на преводача /

Източник: http://www.economist.com/

Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене