Анализи

Рамка за разбирането на предизвикателствата на радикалния ислям, стоящи пред европейските правителства [21 май 2007]

Рамка за разбирането на предизвикателствата на радикалния ислям, стоящи пред европейските правителства Джонатан Парис

Въведение

Демографията е едно от големите предизвикателства пред Европа. Относително високата раждаемост сред мюсюлманите и тревожно ниската раждаемост сред местното европейско население, комбинирано с тенденцията мюсюлманите да живеят в градските райони навеждат на предположението, че много европейски градове ще имат мюсюлмански мнозинства до 2020 или 2025г., дори ако правителствата наложат по-стегнати имиграционни ограничения.

Да вземем например Брадфорд, Великобритания, една от ранните дестинации на пакистански имигранти след Втората световна война, където преброяването през 1991 г. регистрира 64 000 мюсюлмани представляващи 13 % от населението. През 2001 г. те вече наброяват 94 000 души, 50% повишение спрямо 1991г. През 2001 г. мюсюлманите представляват почти 20% от населението, но над 30% от учениците и 50% от малките деца. До 2011 г. мюсюлманите ще представляват повече от 30% от населението на Брадфорд и над 50% от неговите ученици.[1] Високите степени на растеж създават разрастваща се маса от младежи мюсюлмани. Голямата вълна от мюсюлманско население е особено видима във вътрешната част на Британия и в съседния коридор напречно на канала от северна Франция през Белгия и Холандия.

Предизвикателството пред Европа следователно е това на интеграцията. Въпросът, който трябва да си зададем, имайки предвид тези тенденции и тревожните прояви на ислямски радикализъм, съпътстващи надигането на едно поколение мюсюлмани родени в Европа е: какви инструменти Европа може да приеме, за да осигури успешната интеграция на това разрастващо се малцинство.

Очертаване на предизвикателствата пред Европа.

Когато се говори за интеграция, освен очевидните елементи като изучаването на локалния език и осигуряването на доходи, съществува деликатния въпрос за приемане на националните или европейските ценности. Нова ‘европейска’ национална идентичност все още не съществува. Що се отнася до страните членки, тяхната национална идентичност е слаба, особено в западна Европа, където мюсюлманската имиграция е най-значителна. Мюсюлманските имигрантски общности в Европа следователно трябва да се интегрират в общества, сами преживяващи ерозия на национализма съвпадаща по време с надигането на традиционния ислям. Така, един традиционен инструмент на интеграционната политика липсва, точно когато има най-голяма нужда от него.
И сякаш това не е достатъчно, ами и светска Европа е изправена срещу едно нарастващо чувство на мюсюлманска солидарност, в резултат на която един мюсюлмански младеж датчанин в Ротердам може да се идентифицира по – тясно с представител на неговото поколение в Средния Изток, Северна Африка и Южна Азия, отколкото с датският си съсед не мюсюлманин. Част от тази мюсюлманска солидарност произтича от насърчаването на отделни, обособени идентичности, резултат от убедителните послания на локални и глобални „Имами”, и подсилена чрез езика на преследване, характерен за арабските сателитни телевизии и Интернет. По този начин се развива следния модел: един второ или трето поколение деветнадесет годишен европейски младеж мюсюлманин, търсещ своята идентичност, може да попадне под влиянието на харизматичен имам в местната джамия или на приятели в книжарницата или университетската общност. То се превръща във възроден мюсюлманин и понякога дори приема арабско име.[2] Веднъж превърнал се в истински вярващ той би могъл да се придвижи по стълбицата на радикализацията доста бързо.[3]

Този феномен е особено обезпокоителен, защото вместо да ограничат радикалите в тяхната собствена среда, много от лидерите на мюсюлмански общности в Европа са склонни да обвиняват другите – правителството, медиите, външната политика и Америка – за това, че подхранват климат на ислямофобия. Езикът на преследването, който изобразява събитията в Средния изток по начин, стимулиращ идентичност на несправедливост, за която са виновни други, е подхранван от представящи се като умерени лидери сред мюсюлманските общности.[4] В следствие на това, европейските мюсюлмани са развили чувство на съпричастие към мюсюлманите жертви в целия свят и са убедели себе си, че собственото им изключване и преследването на техните братя имат един и същ корен: отричането на Исляма от Запада. Не е странно, че 16-18 годишните, които растат в околностите на Амстердам, Бирмингам и Лион, се радикализират точно в собствените си квартали. Те са новите, домашно отгледани джихадисти, представляващи нарастваща грижа за правителствените власти.

Отговорите на правителствата

Европейските правителства се опитват да обърнат внимание на това предизвикателство. Техните отговори варират, но на този етап са недостатъчни, за да се справят в дългосрочен план с надигащия се сред мюсюлманските малцинства ислямски радикализъм. Реакциите на правителствата са особено неадекватни в четири области:

1. Неутралните граждани /Fence sitters/. Много малко внимание е фокусирано върху неутралните граждани. Те са важни, защото могат да осигурят малчалива подкрепа за твърдите ислямисти, които с подобна помощ биха могли по-лесно да избегнат наблюденията от службите за сигурност. Неутралните граждани поставят един тактически проблем при положение, че са склонни да взаимодействат с властите в справянето с ‘домашно отгледаните’ джихадисти. Питър Кларк, директор на антитерористичното полицейски звено във Великобритания, в едно публично обръщение през Април, без заобикалки заяви следното: „Почти всички преследвания, които извършваме имат за източник сведения, идващи от чужбина, от разузнавателните агенции или от технически средства. Много малко са източниците на информация от т.нар. ‘местно разузнаване’. Неутралните граждани са също и стратегическа цел, върху която или може да падне жребия на ислямистите, били те под флага на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад, Ал Кайда или други революционни ислямисти или могат да решат да инвестират енергията си в своите професионални кариери и живот като пълноценни граждани на европейските страни, в които живеят. Много от тях чакат да видят на чия страна е победата. Преценката все още не е направена.

2. Криминализация. От европейска страна изглежда, че се води дългосрочна война, а другата страна се отнася към тази идеологическа атака върху ценностите като към социален или криминален проблем , който би могъл да бъде решен чрез подобрено социално управление и съдебни преследвания. Ако убеждаването и мобилизацията от страна на имамите и медиите са критичните източници на радикализация, тогава подходите на криминалното законодателство, които са фокусирани върху операционалната, а не върху мотивационната страна и лекуват симптомите, а не причините, могат да бъдат недостатъчни за справянето с терористичните заплахи. Акцентът трябва да бъде поставен върху влиятелни фигури сред имамите. За всеки харизматичен имам се полагат няколко по-млади мъже, обърнати в каузата на радикалния ислям, които представляват потенциална заплаха за своите общества.

3. Милитаризация. Тенденцията САЩ да поставят ударението върху военното разрешение на тази идеологическа война има подобен дефект. Военните атаки, както и съдебните преследвания, обикновено се целят в ‘крайния потребител’, терориста, а не в тези, които вдъхновяват атаките. Бившият секретар по сигурността Доналд Ръмсфелд попита по време на войната в Афганистан /16 октомври, 2003/ дали „колкото по-твърдо работим, по-назад отиваме?”. Неговият въпрос беше косвено признание, че тресавището, отглеждащо екстремизма се разраства по-бързо отколкото известните терористи могат да бъдат заловени или убити.

4. Политически ислямизъм. Опитите на правителствата да кооптират политически ислямисти от Мюсюлмански братя и др., за да изолират крайните радикали, може би е погрешно насочен. Много мюсюлмански лидери в Европа представят пред правителствата себе си за умерени, които могат да обуздаят екстремистите. Дневния ред на Мюсюлмански братя, например, не е насилствен, а политически: да политизира европейските мюсюлмани в гласуващи блокове, които защитават шериата, когато се касаят граждански или вътрешни въпроси, които се стремят да дадат отпор на светската толерантност към половите и сексуалните различия и използват международни или други проблемни теми, за да разделят мюсюлманите от не мюсюлманите в Европа. Отделени мюсюлмански квартали или миллети могат накрая да се превърнат в забранени зони за не мюсюлманите под контрола на държавата на кефирите /неверници/. Изглежда, че това вече се случва в някои вътрешни европейски градове като Антверп, където ислямистите стават все по-влиятелни в бързо растящите мароканските предградия, а местното белгийско население се премества в провинцията или в други страни.

Съпоставяне на британския и френски подход

В опита да оценим правителствените мерки, едно сравнение между два действащи европейски модела ще внесе светлина за съществуващите недостатъци и потенциалните решения за предизвикателствата на интеграцията. Британският подход на мултикултурализъм, или живей и остави да живеят, който до определена степен е заимстван в Скандинавия, Германия, Холандия и Белгия, насърчава напълно отделените общности, защитавани от някои представители на политическия ислям. Смекчаващ фактор в полза на Великобритания е относително високата икономическа възможност, която британски мюсюлмани имат за разлика от Франция, където липсата на работа оказва сериозно влияние върху младите североафриканци, живеещи в banlieues /предградия/. Когато става въпрос обаче за войнстващ екстремизъм, френската система на laïcité /секуларизъм/, която поддържа асимилацията и възпрепятства религиозната и етническа идентификация, е подкрепена от по – строг правен режим в сравнение с Обединеното кралство и други европейски държави. Френските закони инкриминират езика на омразата и позволяват почти неограничено отстраняването на хора, създаващи проблеми по улиците и тяхното превантивно задържане. Тези мерки улесняват депортирането на имами и екстремисти, дори когато някои от тях притежават френски паспорт. Френското законодателство също така позволява на службите за сигурност да се ангажират с по-сериозни и обширни техники за наблюдение. Развит е специализиран съдебен отдел за тероризъм, в който съдиите в голяма степен действат като прокурори. В това отношение френската система работи доста добре. Недостатъкът е в това, че изключителното упование върху правни ограничителни механизми чрез съдебни преследвания и депортиране означава недостатъчно инвестиране в борбата с идеологическото измерение на екстремизма. Тази хипер –светска страна на френската система прави труден дебата с ислямистите, които спорят с религиозна патина. Остава да видим дали Франция се е ориентирала към коренната причина на ислямизма или, което е по-вероятно, просто държи под контрол неговите синдроми.

Британците вече започват да обръщат гръб на мултикултурализма. Възхваляването на тероризма сега е поставено извън закона. Накои от най-забележителните проповедници на омраза като Хамза ал Масри са обект на съдебно преследване. Въпреки това, британската правна система запазва разликата между думи и дела. Платформите и думите на радикалната група Хизб ут-Тахрир, както и на други екстремисти, не са достатъчни , за да ги направи престъпници, въпреки тяхната хомофобска, женомразска, антисемитска догма и призивите им за заменянето на политическа и правна система с халифат, регулиран от шериата. Политиката на сътрудничество и диалог с организации като Мюсюлмански Британски съвет и Мюсюлманската асоциация на Британия има подобен обратен ефект: вместо да насърчи умереност, този подход овластява лидери с радикални позиции и е индикация, че радикализма има успех.

Заключение

Поставени ли са европейските правителства лице в лице с един проблем, който няма решение. Преобръщането на тенденцията за негативен прираст сред местното европейско население не е лесно. Популяризирането на западните ценности е трудна задача за правителствата, въпреки че налагането на преимуществото на гражданството и гражданските правни задължения е обещаваща отправна точка, и изглежда това е посоката, към която се придвижва Обединеното кралство. Светският модел, наблягащ върху асимилацията, снабдява французите със силна идеологическа бариера срещу политиката на груповата идентичност, която характеризира политическия ислям. Предизвикателството пред президента Саркози е да създаде възможности за работа, така че обещанията за égalité /равенство/ да получат своя резонанс сред отчуждената, безработна младеж от североафрикански произход.

Като правило, европейските правителства трябва да намерят начини да мобилизират мюсюлманските лидери в Европа за по-ефективно участие при осигуряването на мостове между малцинствените групи и европейските общества, заедно със спояването на мюсюлманските общности. Точният баланс между свързването и спояването исторически е доказал своят успех при други имигрантски общности и техните наследници, особено във Великобритания, където индусите от Уганда, изгонени от Иди Амин в началото на седемдесетте година на двадесети век, имат забележителен успех в британското общество днес. Къде е неуловимата връзка между мюсюлманските общности и местните европейци? Предизвикателството пред мюсюлманските общности е да намерят силен и привлекателен контрабаланс на съблазнителната примамка на транснационалната мюсюлманска идентичност, основана върху мотиви за несправедлива международна политика, една култура на чувство за преследване и отчуждение, само частично подхранвана от социоикономически фактори.

Предизвикателствата пред европейските правителства са първо, да осъзнаят, че демографските тенденции са повод за загриженост за това, че демографията влияе върху способността за постигане на позитивна интеграция. Второ, радикализацията на европейските мюсюлмани не е основно криминален или терористичен проблем и дори най-здравата правна система не е достатъчна, за да удържи разпространението на радикални идеи. Трето, вместо да овластяват лидери на ислямски общности, които отстояват гледна точка, основана не върху религиозен пиетет, а върху глобално политическо движение, правителствата могат да вземат под внимание експеримента на новата Германска ислямска конференция, която търси връзки със светски настроени мюсюлмани, желаещи да се изкачат по икономическата стълбица и идентифициращи себе си главно като музиканти, доктори, учители, инженери или студенти, а оставят определението мюсюлмани единствено от гледна точка на тяхната вяра. Европа започва да се събужда за нуждата от отстояване на твърди, неподлежащи на разискване политики и социални принципи, базирани върху европейските ценности, като заедно с това предложи език на включването, който да позволи на имигрантските общности и техните наследници да бъдат едновременно мюсюлмани и европейци.




[1] Алекс Р. Алексиев, лектор в конференция “Les Democraties face au defi Islamiste,” Institut pour la Defense de la Democratie and Center for Security Policy, Paris, 13 март 2006.

[2] Привлекателността на съвременната “виртуална умма” е централна тема на Оливър Рой в “Глобализираният ислям”, Ню Йорк, Columbia University Press, 2004.

[3] Разговор с шефа на МИ5, който отбеляза, че периодът на преход от радикализъм до тероризъм се е скъсил от години до месеци във Великобритания. Конференция RUSI по проблемите на политиката и тероризма, Лондон, 14 март 2007

[4] Фархард Косовар, в “Позиции и опозиции на радикалния ислям”, CSIS Transatlantic Dialogue on Terrorism Report, Април 2006, стр. 12

[5] Клод Моникет, Показа пред комисия на долната камара, Вашингтон, Април 2005

[6] Питър Кларк, “Поучавайки се от опита – анти-тероризма във Великобритания след 9/11”, лекция, 24 Април 2007

[7] Разговор с Пол Белен, белгийски журналист, Брюксел, 25 март 2007

[8] Шамит Сагар, лекция в Университета на Съсекс, 16 март 2006

[9] Среща с Маркус Кербер, директор на немско-ислямската конференция при Германското министерство на вътрешните работи, 20 април 2007

[10] Зейно Баран, “Countering Ideological Support for Terrorism in Europe: Muslim Brotherhood and Hizb ut- Tahrir--Allies or Enemies?” Hudson.org, Connections Quarterly, p. 34; http://www.hudson.org/files/pdf_upload/Zeyno%20PDF.pdf


Превод: Страхил Делийски

Източник: http://www.transatlanticinstitute.org

Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене