Анализи

От първични към национални избори, Петър Стоянов, 1996 г. [17 юни 2014]

От първични към национални избори, Петър Стоянов, 1996 г. Автор: Милан Мартинов, политолог

Авторът е доктор по политология към Университета за национално и световно стопанство. Притежава теоретичен и практически опит в сферата на публичните комуникации. Научните му интереси са свързани с механизмите по управление и организиране на предизборни кампании в условията на представителна демокрация. В пет последователни материала ще бъдат публикувани негови анализи, които проследяват предизборните кампании на българските президенти от 1992 г. до 2011 г. Обединени са малко известни факти и събития, които са повлияли на вота през съответната година и е представена организацията на работа в щабовете на спечелилите кандидати.


От първични към национални избори, Петър Стоянов, 1996 г.

В края на ноември 1995 г. действащият президент Желю Желев официално заявява намерението си да се кандидатира за втори президентски мандат (1). Акт, който поставя в сложна ситуация СДС. Партията е във все по-задълбочаващ се конфликт със собствения си президент (2). Същевременно е ясно, че самостоятелен кандидат на СДС не може да спечели изборите, ако гласовете на опозицията се разделят. Именно това би се случило при евентуалното кандидатиране на Желю Желев. Пред председателя на СДС Иван Костов стоят два варианта – подкрепа на действащия президент, което би се разглеждало като загуба за кадровата политика на партията, или издигане на собствен кандидат, което (вероятно) ще доведе до загуба на същинските избори, най-вероятно в полза на БСП. Партията и лидерът не желаят да тръгнат по нито един от двата пътя.

За пореден път (3) Желю Желев поставя СДС пред кръстопът – или с него към победата, или без него към загубата. Този път ходът е неуспешен. В търсенето на изход от ситуацията, Международният републикански институт (IRI) предлага провеждането на първични партийни избори по американски образец. Логиката е, че евентуално допитване до симпатизантите на десните партии ще определи един кандидат за президент, който е способен след това да получи пълна подкрепа на същинските избори. Идеята е възприета от СДС, а Желю Желев не може да откаже, не само защото ще търпи критика, че е отхвърлил най-демократичното средство за вземане на решение (общо гласуване), но и защото това би било срещу неговите принципи.

С голямо мнозинство сред делегатите на СДС е издигната кандидатурата на Петър Стоянов. През разглеждания период той е сравнително неизвестен за обществото политик, но ползващ се с голямо доверие в средите на партията и имащ пълната й подкрепа. Срещу него застава Желю Желев, едно от емблематичните лица на прехода в България, доказан политик, действащият президент на страната. Така погледнати, кандидатурите изглеждат несравними в полза на държавния глава. Президентът обаче е подкрепен основно от ДПС и Народен съюз, които нито имат организацията на СДС, нито пълната й мобилизация. В медиите Желю Желев е представен като мажоритарната кандидатура, а Петър Стоянов – като партийната.

Осигурено е финансиране за провеждането на изборите от Международния републикански институт (IRI), със седалище САЩ – 350 хил. долара (4). Същата организация подпомага техническото обезпечаване на вота. Тоест налице е субект със сериозен организационен опит при провеждането на подобни вътрешнопартийни избори. Същевременно не се предвижда никакво партийно ограничение към гласоподавателите. Реално всеки пълнолетен гражданин може да изрази предпочитанието си за кандидат на десницата, независимо каква е неговата политическа принадлежност или пристрастие. Тоест, създадена е предпоставка БСП или друг външен за СДС политически субект, да повлияят на гласуването, ако имат определени предпочитания към един от двамата кандидати.

Агенция “Войс медия” е наета да изработи разяснителен телевизионен клип за вота, като един от слоганите е “Двама мъже – една опозиция” (5). Изборите трябва да се проведат на 1 юни 1996 г., но фактически предизборната кампания започва още през май.

В началото Петър Стоянов е по-активен на страниците на печатните издания, но в следващите седмици информациите за първичните избори са заменени от други новини. Това може да бъде обяснено с тежкото икономическо положение в страната. По време на последните десет дни преди самия вот всичко в държавата “ври и кипи”. Икономическата криза е в разгара си, всеки ден се вдига цената на долара спрямо лева. В обществено-политическата сфера също се случват знакови събития. Симеон II е на първото си официално посещение в България, след близо 50 години в изгнание. Всеки ден се очакват министерски смени или падането на целия кабинет на Жан Виденов. Дори футболът привлича по-голямо внимание от първичните избори на десницата – очаква се започването на Европейското първенство, в което за първи път отборът ни е смятан за един от фаворитите.

В контекста на всичко това първичните избори не фокусират медийното внимание. Предизборната кампания преминава вяло на страниците на печатните издания, въпреки че в контекста на всички политически, икономически и обществени обстоятелства е очаквано избраният кандидат да бъде и следващият президент.

Като цяло първичните избори са нещо ново и непознато – както за избирателите, така и за кандидатите. Негативната кампания е неуместна и формално забранена. Никой от кандидатите не може да си позволи да компроментира опонента си, тъй като това би означавало загуба на гласове за десницата при същинските президентски избори. Нещо повече, според вътрешната инфомрация, при евентуална загуба на Петър Стоянов се очаква неговото номиниране за вицепрезидент на Желю Желев.

В този смисъл СДС има много малко какво да губи. Докато загубата за действащия президент означава слизане от политическата сцена, за Съюза това би довело до по-ограничено влияние върху президентската институция. Последното обяснява и противоречията в рамките на екипа на Желю Желев. Докато част от експертите (Юлия Гурковска и Ивайло Трифонов) подкрепят провеждането на първични избори, други (Емил Кошлуков, Мирослав Севлиевски и др.) са категорично против. Мнението на вторите е, че разделянето на гласовете на десницата не означава задължително и загубата на президентската институция. Напротив, най-вероятният сценарий е до балотаж да достигне кандидата на БСП срещу един от кандидатите на десницата, което ще доведе до консолидиране на сините гласове. Струва си да се отбележи, че подобни сметки са в основата и на последващото разединение в дясното политическо пространство и в този смисъл отговорната позиция на Желю Желев заслужава уважение.

Анализът на кампанията показва, че Петър Стоянов е по-организираният и последователен кандидат. Неговото държание, изказ и поведение отговарят на евро-атлантическата интеграция на страната, докато Желю Желев по-скоро символизира скъсването с пост-социалистическия строй. В предизборната надпревара може да бъде търсен отговор и на един централен за кампанийния мениджмънт въпрос – партията или личността е по-важна за спечелването на президентския пост. Резултатите от вотът на 1 юни 1996 г. показват, че въпреки мажоритарния характер, изборът в голяма степен зависи от организацията. Петър Стоянов получава 66,34% срещу 33,66% за Желю Желев (6). Регистрирани са изненадващо висок брой избиратели – 871 650 (7). Последното обстоятелство отново повдига въпроса каква е била ролята на опозиционните партии, като се има предвид, че в хода на кампанията председателят на СДС Иван Костов заявява, че около 350 хил. гласоподаватели ще бъде добър резултат (8). Интересни за допълнително изследване са и ролята и поведението на ДПС в хода на кампанията и по време на изборния ден. Подобни обстоятелства дават повод на Желю Желев, да се съмнява и до днес в обективността на изборния резултат (9).

Въпреки тези хипотези загубата се дължи най-вече на решенията на действащия държавен глава. На първо място, той допуска да бъде въвлечен в кампания, която не може да спечели. Все по-ясни са настроенията в СДС срещу него и твърдият електорат следва стриктно партийната линия. Политическите организации, застанали зад кандидатурата на Желю Желев, не разполагат с развитата партийна организация на СДС и не са в състояние дори да осигурят застъпници във всяка избирателна секция. Президентът се предоверява на ДПС, което дава поле за критика на неговите опоненти. Същевременно остава неизяснен въпросът до колко тази подкрепа в крайна сметка е претворена в реални гласове на изборите. Не на последно място – тежката икономическа и политическа криза изостря общественото противопоставяне срещу държавната власт във всичките й форми. Косвено Желю Желев също е приеман за част от статуквото, докато Петър Стоянов е символ на новите лица в политиката.

Историята дължи признанието на Желю Желев за принципното му поведение и последващото слизане от политическата сцена. Малцина политици с неговия авторитет и обществена разпознаваемост биха се примирили с подобна позиция.

Първичните избори позволяват на Петър Стоянов да натрупа нужния опит и авторитет за предстоящите президентски избори. По наша оценка това е и предизборната кампания за избор на нов държавен глава, която е стартирала най-рано преди самия вот. От една страна, след първичните избори, е известен общият кандидат на опозицията преди същинската кампания да е започнала. От друга, БСП също започват много рано да лансират различни политически фигури като евентуална номинация. Докато траят първичните избори, левицата проучва конституционносъобразността на кандидатурата на Георги Пирински (10).

Реално Петър Стоянов влиза в предизборна кампания още през месец април. Той има около 7 месеца за обиколки в страната, срещи с хора и изпращане на послания. С други думи – екипът на Петър Стоянов разполага със сериозно време за реализиране на стратегическите си цели.

Това са и първите избори (а може би и единствените), в които БСП влиза в предизборната кампания по-разединена от десните партии. Обстоятелството, че Върховният административен съд (ВАС) потвърждава решението на Централната избирателна комисия (ЦИК), че Георги Пирински не може да бъде кандидат за президент, открива голяма дискусия сред социалистите за избора на претендент. Заедно с това се лансират различни мнения за бъдещето на кабинета на Жан Виденов. В тази ситуация различни групи и фракции в партията опитват да налагат собствена кадрова политика. Тоест необходим е компромис, който е постигнат с кандидатурата за президент на Иван Маразов, а за вицепрезидент – Ирина Бокова.

Десните са сравнително консолидирани, с някои малки изключения (11). Петър Стоянов залага на активна кампания по места, като на повечето събития участва заедно с други от лицата на десните – Иван Костов, Надежда Михайлова, Александър Божков и др. За да получат пълната мобилизация и на партията, подкрепила Желю Желев на първичните избори – БЗНС, постът на вицепрезидента е оставен за техен активист – Тодор Кавалджиев.

Кандидатурата на Петър Стоянов е партийна и ядрото на неговия екип е от СДС. Председател на предизборния щаб е Евгений Бакърджиев. В последствие той заема поста на министър на регионалното развитие в правителството на Иван Костов, като има репутацията на радикален и решителен в своите действия и позиции. В този смисъл неговата личност, най-вероятно има значение за подобряване на оперативността на взимане на решения и установяването на йерархичен принцип, който е от важно значение в предизборна обстановка.

Работата в екипа е разделена на два сектора. Единият се занимава с публичната политика, а другият с програмата на кандидата с посещения и срещи. Хората около Евгений Бакърджиев работят с медиите, връзките с обществеността, рекламните материали и др. В екипа участва и Константин Мишев, който е автор на известния слоган на двете кампании (първична и същинска) – “Той е”.

За програмата с публични събития в страната отговаря Илия Лазаров. По-късно той е назначен за началник на кабинета на Президента на Република България. Владимир Филипов завежда външнополитическото планиране, което е силно застъпено в кампанията. Негова е и заслугата за емблематичното посещение в Полша, при което Петър Стоянов получава подкрепа от левия президент Александър Квашневски. Малко известен факт е, че то се осъществява с помощта на чешкия посланик у нас Петр Посмихал, благодарение на лични контакти на Владимир Филипов.

На партийно ниво за кампанията работи организационният отдел на СДС, по това време функциониращ под наименованието “Национална координация”. През този период главен секретар на партията е Христо Бисеров. Негова е задачата да се организират секциите и да се реализира кампания по изкарване на вота. Партията отговаря и за работата с доброволците, които през този период са много.

Подобни са ресурсите на Петър Стоянов, с които влиза в същинската кампания. Регистрирани са общо 13 кандидатпрезидентски двойки за изборите. В политическия контекст, в който се реализира надпреварата, основната цел е ясна – кандидатурата на Петър Стоянов да бъде представена като пълен антипод на статуквото. Не само като алтернатива за президентското място, но и като символ на цялата обществено-политическа промяна, която очаква страната. Десницата е в силен подем, а левицата всеки ден губи позиции. В този смисъл спечелването на поста на държавния глава е и символ за постигането на по-голямата цел – изпълнителната власт в държавата.

В този контекст Петър Стоянов и екипът му залагат на послания и теми, които да подчертаят разграничението между управляващи и управлявани. Запазва се добрият тон – кандидатът е умерен в поведението си към опонентите, липсват преки нападки или конфликти. Възприеман е като – “разумната промяна”. (12) Неговата критиката е насочена към статуквото като цяло. Например – управляващите са обвинявани, че използват държавния ресурс, за да подпомагат кампанията си, че опозицията получава по-малко медийно внимание и др. (13)

Преимуществото се подчертава допълнително и от посланието на кампанията – “Той е”. Чисто, просто, ясно. Според много анализатори и до днес, това остава един от най-добрите слогани използвани на мажоритарни избори. Комуникиран е на първичните избори. Ясна е целта – да се покаже, че “той е”... нашият (на партията) кандидат. По косвен начин се подчертава изолираността на Желю Желев от СДС. След спечелването на първичния вот същият слоган естествено преминава в посланието “той е”... българският президент. Демонстрира се увереност и сплотеност зад личността, като същевременно са избегнати клишетата. Налице е много правилно стратегическо планиране в контекста на обществено-политическата обстановка, целите и начините за достигането им.

Правилно селектирани са и кампанийните теми. Сред целите им е да се покаже, че Петър Стоянов е предпочитаният кандидат за Запада. Очевидни са последователните усилия в тази насока. Първоначално той получава подкрепа от ръководителя на Фондация “Конрад Аденауер”, по време на посещението му в нашата страна (14). Знакова е визитата, в разгара на предизборната кампания, в Полша и Германия, когато се среща с германския канцлер Хелмут Кол и полския президент Александър Квасиневски (15). При последният разговор той получава подкрепа на левият лидер, което предизвиква голямо внимание в общественото пространство. За няколко месеца Петър Стоянов посещава два пъти Германия и по веднъж Великобритания, Испания, Полша и САЩ (16).

Международната активност на Петър Стоянов може да бъде обяснена с неговата история. Докато кандидатите на левицата (първоначално Георги Пирински, а след това Ирина Бокова) имат богат, в това число и дипломатически опит, кандидатът на СДС – не. В този смисъл причините за активното разгръщане на международни контакти могат да бъдат търсени в стремежа да се преодолее определен пасив, а опонентите да бъдат лишени от допълнителни аргументи срещу него.

Като цяло евро-атлантическата интеграция е централната кампанийна тема на Петър Стоянов. Основен акцент е членството в НАТО, като по категоричен начин то е обвързано с членството в Европейския съюз. В този смисъл трябва да бъде отчетено правилното планиране на темите. На първо място целта е постижима в рамките на следващите 5 години. В този смисъл ангажиментът към избирателите може да бъде изпълнен. На второ място – през този период в средите на БСП преобладават настроенията срещу Северноатлантическия алианс. Припознаването на тази стратегическа цел, дава възможност на Петър Стоянов да критикува като цяло левицата по редица въпроси, в това число и централният – желаят ли да върнат България към зависимостта от Русия, позната от времето между 1944 – 1989 г. Естествено подобно твърдение извиква асоциации с комунистическия режим и БКП, чийто пряк наследник е БСП. Анализът показва, че ангажирането с тази тема е не само естествено, но и внимателно планирано действие, което спомага да бъде “развят призракът на комунизма”, който все още плаши сериозно голяма част от българското общество.

Самият кандидат се готви много професионално и целенасочено за своите изяви. Йордан Василев си спомня, че “Петьо не бе заобиколен от т.нар. съветници, налагаше се да подготвя почти сам и речите и изявите си”. В контекста на това разказва и случай, при който изправен пред дилемата как да обясни цивилизационния избор, пред който е изправена България на обикновени селски хора в област Монтана. За кандидатът е ясно, че подобни теми не вълнуват пряко тяхното ежедневие. Затова предприма друг подход. Пита хората обичат ли децата си, а след положителния отговор ги моли да споделят къде са. Естествено, във времената на масова миграция и емиграция, една голяма част от се оказва заминала на Запад. “Какво сте се замислили какво е това цивилизационният избор? Децата и внуците ви вече са направили този избор. (...) Когато те започнат да се връщат от Западна Европа и Щатите и тръгнат да дирят щастието си в Хавана и Пхенян, веднага и ние ще сменим посоката на своя цивилизационен избор” (17), обяснявал той. Последната история е ярък пример за комуникационните качества на кандидата и способността му да представи всяка тема на разбираем и достъпен език. В този смисъл голяма част от успеха на Петър Стоянов се дължи на личните му качества. Той блестящо се справя когато е “почти сам”, а 5 години по-късно „ефектно“ губи, когато е заобиколен от известни имена в политиката, журналистиката и дори шоубизнеса.

След определен етап на кампанията е от жизнена важност да не се допусне разколебаване в електората. В общественото пространство се налага мнението, че победата на Петър Стоянов е предизвестена. За пореден път всички анализатори са единодушни, че единственият въпрос е кога ще спечели изборите – на първия или на втория вот. В началото на кампанията агенция “Галъп” дава преднина на Петър Стоянов от около 10 на 100 пред Иван Маразов и поставя въпросът дали Жорж Ганчев няма да достигне до балотаж (18). На 18 октомври 1996 г. МБМД представя данни, според които Стоянов води двойно пред кандидата на БСП (19). В тази обстановка основните послания на СДС са, че хората не трябва да се разколебават и че нищо не е ясно докато не бъдат обявени изборните резултати. Петър Стоянов поддържа тази линия и успява по ефективен начин да мобилизира електората си.

В даден момент кампанията е обвързана и с по-голямата стратегическа цел – предизвикването на предсрочни парламентарни избори (20). Това е свързано и със започналите през този етап масови стачки и митинги срещу кабинета на Жан Виденов. Тоест, налице е и адекватно поведение спрямо промените в обстоятелствата.

Трябва да бъде признато на Петър Стоянов, че в сложната обстановка се въздържа от крайности в своите изказвания. Подобно поведение би могло да му донесе активи, но би било опасно с оглед набиращия сила обществен конфликт. Той не се поддава и на провокации, каквито на няколко пъти отправят опонентите.

Въпреки че е явен фаворит, кандидатът на десницата не отказва дебат с основния си претендент – Иван Маразов. При участието в него се държи умерено, като успява да насочва разговора към темите, на които акцентира. В резултат, при прекия телевизионен сблъсък между двамата (8 октомври 1996 г.), основният въпрос е евентуално членство на България в НАТО. Същевременно левият претендент е прекалено агресивен при излагането на тезите си и допълнително допринася за отблъскване на част от електората (21).

Изборите на 27 октомври 1996 г. потвърждават обществените очаквания. Петър Стоянов получава 44,07% (1 889 825 гласа), а след него остават Иван Маразов с 27,01% (1 687 242 гласа) и Жорж Ганчев с 21,87% (937 686 гласа). Въпреки огромната преднина се налага провеждането на втори тур. Кандидатът на СДС демонстрира увереност в успеха, като непосредствено след обявяването на иборните резултати, в отговор на журналистически въпрос заявява, че би дал възможност на Ирина Бокова да подготви темите на разговора за следващия му дебат с Иван Маразов (22).

На втория тур се случва логичното и кандидатът на СДС печели изборите с 59,73% (2 502 517 гласа), срещу 40,27% (1 687 242) за БСП. Заслугата за резултата е в голяма степен на Петър Стоянов. Въпреки това считаме, че няма други избори, при които политическата обстановка да се е отразила в такава степен на крайния резултат. БСП е силно компрометирана в общественото пространство поради тежката икономическа криза и управлението на кабинета на Жан Виденов. На практика страната е на прага на гражданска война. В разгара на предизборната кампания всеки ден доларът се вдига все по-високо спрямо лева. Само 26 дни преди самите избори се случва едно от най-знаковите убийства на прехода. На 2 октомври 1996 г. пред дома му е застрелян Андрей Луканов – бивш министър-председател и висш функционер в БСП. Обстоятелство, което още веднъж потвърждава общественото мнение, че държавата е в пълен икономически, политически и властови фалит.

Настроенията от тези дни са описани от в. “24 часа” и поради въздействието на статията и обективното представяне на настроенията в обществото я прилагаме с малки съкращения:

“26 дни остават до президентските избори. Държавата е във фалит. Дузина банки са заключени под особен надзор. Лихвата е 300%. Левът пада, доларът скача. И инфлацията скача. И цената на хляба скача. И на парното. На тока. На бензина. На салама. На всичко. МВФ и Световната банка се стискат. Чужди инвеститори почти няма. Жан пуска наведнъж най-едрите предприятия за продан. Икономистите вещаят, че те ще бъдат изтъргувани за жълти стотинки. Масовата приватизация е още само на книга. (...) Депутатите кръшкат от работа, за да агитират за кандидат-президентите си. Учителите стачкуват. Артистите стачкуват. Студентите не са се надигнали само защото учебната година точно започна. (...) Новобранците ги зарибяват с дрога. Храната за войската не стига. Всеки час някой някого коли, стреля, беси, ръга, кълца, изнасилва, обира, отвлича. Мутри с мобифони мародерстват. Полицията от време на време прибира тия-ония. После ги пуска. МВР иска нов наказателен кодекс. Сегашният не струвал. Корупцията била навсякъде. Фараонът Иво Недялков лежи във френски затвор. Фараонът Майкъл Капустин се възстановява под арест в българска болница. Болниците или фалират, или почват да искат долари за лечение. Националната телевизия върти шербет-репортажи. “Заедно за България”, вика от трибуната кандидатът Маразов. “Бокова е по-хубава от мен”, хълца Кавалджиев. “Ще се боря, докато не ме затворят”, напира Инджова. Вицове. Дебелите ще отслабнат, слабите ще изчезнат. Тая зима. Напролет оцелелите може и да съжаляват. 25 дни до изборите, 24...23...22...” (23)

Ясно е, че в такава ситуация последното отброяване работи само в полза на Петър Стоянов. Кандидатът на опозицията, която в този момент се ползва с обществено доверие, е ново лице в политиката и в този смисъл, символ на промяната. От него се изисква да направи много малко, за да бъде избран за президент.

Въпреки всички приноси на Петър Стоянов за добрия резултат, трябва да признаем, че освен обществено-политическата обстановка на негова страна е и липсата на сериозни претенденти. След отказът на ВАС да бъде регистрирана кандидатурата на Георги Пирински, която се ползва с голяма обществена подкрепа и има реални шансове, левицата абдикира от надпреварата. С издигането на Иван Маразов се търси по-скоро компромис между различните крила в партията, отколкото реален претендент. Обстоятелството, че Жорж Ганчев е близо до балотажа е достатъчно показателен.

Интересна и като инициативи, и като прояви е кандидат-президентската двойка на Иван Кулеков и Христо Бойчев. С акции целящи да осмеят целия изборен процес и българската политика, те често са във фокуса на медийното внимание. Въпреки това, тежкото икономическо положение предизвиква политическа активност, която търси реална промяна, а не протестен вот. Обстоятелство, което помага най-много на Петър Стоянов.

В заключение можем да посочим, че Петър Стоянов провежда предизборната си кампания през 1996 г. в среда, която предвещава неговата победа. Много по-голямо предизвикателство за него и партията, е участието и спечелването на първичния вот. След това крайният успех е много по-близо. Въпреки това правилно организираната и проведена предизборна кампания има определящо значение за изборния резултат. Доказва го отново Петър Стоянов, 5 години по-късно, когато поставен в сходна ситуация, позволява да загуби от претендента на БСП. Последното е поредното доказателство, че кампания и работата на екипа и кандидата по време на предизборната надпревара имат значение за крайния резултат.

Цитирана литература:

(1) в. Капитал, 27 ноември 1995 (статията е достъпна на: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/1995/11/27/1045112_jelev_zapochva_kampaniiata_si_kato_samoten_begach/)

(2) Виж напр. Желев, Ж. 2010. “Въпреки всичко. Моята политическа биография”. С.: изд. “Колибри”, стр. 459 – 519

(3) През 1992 г. не липсват настроения, че кандидатът на десните партии следва да е друга личност, а не Желю Желев. Един от изразителите на подобни мнения е Христофор Събев. На 28 ноември 1998 г. Желю Желев изпраща открито писмо до СДС, в което излага мнението, че президентът се избира от нацията и в своята дейност трябва да бъде надпартиен. (виж. в. “Труд”, 28.11.91 г., бр. 230 (13 549). В същото може да бъде търсен и смисъл на посланието, че президентът ще се кандидатира независимо дали със или без подкрепата на СДС.

(4) В. “Труд”, 09.05.1996 г., бр. 125 (14 971), стр. 2

(5) В. “Труд”, 09.05.1996 г., бр. 125 (14 971), стр. 2

(6) В. “24 часа”, 03.06.1996 г., бр. 149 (1741), стр. 1

(7) В. “24 часа”, 03.06.1996 г., бр. 149 (1741), стр. 1

(8) В. “24 часа”, 03.06.1996 г., бр. 149 (1741), стр. 9

(9) Виж Желев, Ж. 2010. Въпреки всичко. Моята политическа биография. С.: изд. “Колибри”, стр. 528 – 538

(10) Георги Пирински е роден извън България.

(11) Ренета Инджова се кандидатира за президент, въпреки противопоставянето и от страна на Иван Костов и от Желю Желев (виж в. “Труд”, 10.09.1996 г., бр. 248 (15 040), стр. 3)

(12) в. Труд, 16.09.1996 г., бр. 254 (15 046), стр. 3

(13) Виж напр. в. Труд, 13.09.1996 г., бр. 251 (15 043), стр. 2

(14) В. Труд, 01.10.1996 г., бр. 269 (16 061), стр. 1-2

(15) В. 24 часа, 11.10.1996 г., бр. 279 (1871), стр. 3

(16) Василев, Й. 2012 г. Това се случи пред очите ми. Т1. С.: изд. “Изток-Запад”, стр. 126

(17) Василев, Й. 2012 г. Това се случи пред очите ми. Т1. С.: изд. “Изток-Запад”, стр. 75

(18) В. Труд, 28.09.1996 г., бр. 266 (15 058), стр. 2

(19) В. Труд, 18.10.1996 г., бр. 286 (16 078), стр. 2

(20) В. Труд, 16.10.1996 г., бр. 284 (15 076), стр. 2

(21) В. “24 часа”, 12.10.1996 г., бр. 280 (1872), стр. 9

(22) В. “Труд”, 29.10.1996 г., бр. 297 (15 908), стр. 2

(23) В. “24 часа”, 02.10.1996 г., извънреден брой, стр. 7

Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене