Анализи

Победителите се обявяват накрая – Георги Първанов, 2001 г. [1 август 2014]

Победителите се обявяват накрая – Георги Първанов, 2001 г. Автор: Милан Мартинов, политолог

Авторът е доктор по политология към Университета за национално и световно стопанство. Притежава теоретичен и практически опит в сферата на публичните комуникации. Научните му интереси са свързани с механизмите по управление и организиране на предизборни кампании в условията на представителна демокрация. В пет последователни материала ще бъдат публикувани негови анализи, които проследяват предизборните кампании на българските президенти от 1992 г. до 2011 г. Обединени са малко известни факти и събития, които са повлияли на вота през съответната година и е представена организацията на работа в щабовете на спечелилите кандидати.

Победителите се обявяват накрая – Георги Първанов, 2001 г.

Изборите за президент от 2001 г. се провеждат в качествено променена политическа среда. През същата година са преминали парламентарни избори (17 юни 2001 г.), на които СДС губи съкрушително срещу новосформираната партия на Симеон II – НДСВ. По този начин е разбит своеобразният двуполюсен модел функционирал от 1989 г.

Въпреки загубата на СДС, личността на Петър Стоянов продължава да има високо обществено одобрение. През последните четири години са постигнати редица успехи и от изпълнителната власт. Сред тях са покана за членство на България в НАТО и започването на преговорите за членство на страната в Европейския съюз (ЕС). Силен положителен отзвук в страната има и отмяната на визите за пътуванията на българските граждани в страните-членки на Съюза.

Същевременно се усеща все по-голямото обществено недоволство срещу съмнителната приватизация, голямата цена на реформите и несправянето с престъпността и корупцията. Това са сред основните причини довели и до загубата на десницата на парламентарните избори.

Изненадващо за мнозина партията на Симеон Сакскобургготски не издига собствена кандидатура за предстоящите избори за президент, а засвидетелства принципното си одобрение към Петър Стоянов. Държавният глава е в задочен конфликт и с председателят на СДС Иван Костов олицетворяван от думите изречени по негов адрес на 15 май 2000 г.: “Иване, кажи си!”. Зад прословутата фраза мнозина виждат призив да бъде призната ролята на определени политици при съмнителни приватизационни сделки и е пряк удар върху кабинета на СДС. Въпреки това десните нямат друг ход, освен да подкрепят кандидатурата на Петър Стоянов, като единствената избираема.

Така политическата обстановка благоприятства действащия президент. Нещо повече, парламентарните избори показват, че БСП (макар и с малко) продължава да изостава от СДС по електорална подкрепа. На последните (парламентарни) избори СДС получават 830 338 гласа, а БСП – 783 372 гласа. Основната причина за слабия резултат на десните се корени в икономическото и социално положение на българите. Аспекти, които нямат общо с президентската институция и в този смисъл не следва да влияят пряко на одобрението към Петър Стоянов. Нещо повече, за да се дистанцира от партията, неговата кандидатура е издигната от Инициативен комитет, в който влизат редица обществено значими фигури. Не само това, но и получава принципната подкрепа лично от Симеон Сакскобургготски. Изводът на съвременниците е, че нищо не е в състояние да отнеме президентския пост на Петър Стоянов.

В тази ситуация лидерът на БСП Георги Първанов се кандидатира за президент. Той не разполага с много време за планиране на кампанията и формирането на екип. Нещо повече, трудното положение на БСП след поредните загубени парламентарни избори и все по-малката обществена подкрепа, поставят множество въпроси пред нейния лидер. За мнозина кандидатирането на Георги Първанов за президентския пост е стъпката, която ще предвещава освобождаването на лидерския. В тази обстановка е нормално той да поеме основната тежест на кампанията. Тук има една интересна подробност, която най-вероятно има не малко значение за крайния резултат. Именно Първанов е ръководител на предизборния щаб на Иван Маразов по време на президентската кампания от 1996 г. С други думи – кандидатът познава особеностите на президентския вот и процесите, които протичат по време на кампанията на оперативно ниво. В този смисъл самият той има необходимата подготовка и опит.

Ядрото от експерти е съставено по-скоро от приближени до Георги Първанов, отколкото до партията. Председател на предизборния щаб е Румен Петков, а публичната политика на кампанията се реализира от Нидал Алгафари. За вицепрезидент е издигната кандидатурата на генерал Ангел Марин.

На организационно ниво водеща е партията и структурите й по места. Кампанията на Георги Първанов е обърната към прекия контакт с хората и местните организации са от ключово значение за успешната й реализация.

Най-вероятно това е първата президентска предизборна кампания, в която липсват доброволците. Годините на прехода и разпадът на десницата постепенно унищожават този вид дейност в България. Интересен от техническа гледна точка е фактът, че това е и първата президентска кампания, в която се ползва активно интернет. Около 2000 г. все повече домакинства в България разполагат с компютър и кандидатите разработват свои официални интернет страници, съдържащи информация за целите, приоритетите и участията им (1). Планира се и такъв вид реклама. Любопитен елемент, който считаме, че не е изиграл значение за крайния резултат, но заслужава да бъде отбелязан.

Общо за изборите са регистрирани шест кандидат-президентски двойки. Анализаторите са единодушни, че никой не е в състояние да победи действащия държавен глава, въпросът е дали той ще успее да спечели на първи тур или ще има формален втори (2).

Добрите изходни позиции на действащия президент са потвърдени и от всички социологически агенции. Изследване на Алфа рисърч, публикувано на 20 септември 1996 г., дава на Петър Стоянов 34% подкрепа (общо от всички гласоподаватели), срещу 19% за независимия Богомил Бонев и 18% за кандидата на БСП Георги Първанов (3).

Въпреки че в началото на надпреварата никой не припознава Георги Първанов като реална алтернатива за президентския пост, екипът не се изкушава да го легитимира в публичното пространство чрез агресивна негативна кампания срещу статуквото. Преценено е, че тази роля ще бъде поета от Богомил Бонев. Сред най-големите проблеми за Петър Стоянов е именно неговото кандидатиране. Като бивш вътрешен министър в кабинета на Иван Костов той разполага с много по-голяма информация от вътрешния живот на СДС. Той не само се бори за същия електорат, но и агресивно атакува президента като символ на партийното статукво.

Петър Стоянов не реагира адекватно и допуска класическата кампанийна грешка – отделя прекалено много внимание на неговата кандидатура в хода на кампанията. По този начин я легитимира, прави я значима. Стига се до едно паметно събитие в историята на българските президентски кампании. На 5.11.2001 г. действащият президент участва в дебат с всички останали кандидати излъчен по БТВ. Единственият, който не присъства е Георги Първанов. Тогава, извън сценария и за всеобща изненада, Петър Стоянов огласява секретен доклад, който уличава Богомил Бонев във връзки с организираната престъпност. Акт, който е приет с огромно възмущение в публичното пространство. Появяват се въпросите как държавният глава съхранява класифицирана информация и защо си позволява да използва властовия си ресурс за компроматна война. В разгара на скандала телевизионната водещата се обръща към Петър Стоянов с думите: "Рискувате най-големият победител от диспута да е Първанов" (4). Тези думи се оказват пророчески.

Неявяването на Георги Първанов поражда множество спекулации. Големият въпрос за мнозина е – знаели ли са БСП, че Петър Стоянов ще извади компромат срещу Богомил Бонев. Според повечето хора в дясно – да. Всички в ляво отричат. Истината според нас е без значение – важното е, че всички са единодушни, че неявяването на Георги Първанов на въпросния дебат е плод на планирано решение, а не стечение на обстоятелствата. Тоест това е стратегическо действие, което има съществена роля за крайния резултат.

В следващите дни Петър Стоянов буквално “губи почва под краката си”. Може би още тогава щабът осъзнава, че е направена тежка, стратегическа грешка. Най-вероятно непоправима. На 8 ноември 2001 г. се взима решение да се участва в дебат срещу кандидата на левицата Георги Първанов, излъчен паралелно по Нова телевизия и Дарик радио. По време на неговата подготовка отново е демонстрирано високомерно отношение от страна на предизборния екип.

Обстоятелство, което дава свобода на Нидал Алгафари да използва редица технически похвати, които да направят представянето на Георги Първанов по-добро и да разколебаят Петър Стоянов. Поставено е подходящо осветление за първия, докато към действащия президент е насочен мощен прожектор, който да повиши температурата. Намерени са верните аудио честоти за тембъра на Първанов, докато гласът на кандидата на десницата е направен да звучи пискливо. Освен всичко друго и катедрата, на която трябва да застане президентът е нестабилна и се накланя при най-малък допир. В тази среда, естествено държавният глава не успява да се представи убедително. Подготовката на дебата символизира цялата кампания – успехите за Георги Първанов се правят благодарение на грешките на Петър Стоянов.

Фактически до изборите президентът не успява по никакъв начин да възвърне позиции. Резултатът на 11 ноември 2001 г. е шокиращ за всички – екип, анализатори, дори и опоненти. Георги Първанов води с 36,39% (1 032 665 гласа), срещу 34,95% (991 680) гласа за Петър Стоянов. (5)

Последва още един знаков дебат – в предаването “Шоуто на Слави” по БТВ на 16.11.2001 г. Поведението на Петър Стоянов за пореден път е неадекватно – той е агресивен и нервен, докато Георги Първанов излъчва спокойствие и уравновесеност. Сякаш кандидат и президент са разменили местата си. Както и фактически става на изборите на 18 ноември 2001 г., когато действащият държавен глава получава 45,87% (1 731 676 гласа), докато за Георги Първанов гласуват 54,13% (2 043 443 гласа). (6)

Днес президентът Петър Стоянов твърди, че е загубил изборите, защото никой не го е подкрепил: ДПС застават твърдо зад БСП; Симеон Сакскобургготски така и не отива да гласува; СДС не се мобилизира напълно (7). Истината е, че действията или бездействията на президента са основната причина за всичко това. Един опитен политик не може да допусне толкова много грешки в кампанията си и да очаква, че ще победи:

Първо. Случаят с компромата срещу Богомил Бонев е емблематичен в българската кампанийна история. (8) Тази грешка увенчава всички останали, но далече не е единствената. От кампанийна гледна точка е необяснимо защо Петър Стоянов фокусира такова внимание върху Богомил Бонев. Имайки в предвид, че той се оказва трети на вота е налице недостатъчно добро анализиране на ситуацията. През последното десетилетие, темата с компромата присъства във всяко изследване на кампанията. По-важният въпрос, според нас е защо действащият президент присъства на дебата. С това си решение, той легитимира кандидати с несъществен електорален дял. В този смисъл потенциалният резултат от медийното участие може да бъде само пасив.

Второ. Обърнахме внимание на сложните отношения между партията и президента. Те имат и още един интересен детайл. В опит да получи нужната му подкрепа, на национална конференция на организацията, Петър Стоянов произнася фразата: „Аз съм седесар.“ Думи останали без аналог в историята на президентската институция, която по Конституция следва да символизира единството на нацията и в този смисъл човекът, който заема поста трябва да се стреми към надпартийност.

Трето. Със сигурност съществува и друга информация освен публично известната, за странната метаморфоза в подкрепата на Симеон Сакскобургготски. Защо новият министър-председател засвидетелства подкрепата си към действащия държавен глава, за да я оттегли формално няколко седмици по-късно? (9) Остава въпросът дали това се дължи на промяна на политическата обстановка или на личен разрив между тях. И в двата случая не е направено достатъчно за осигуряването на допълнителна партийна подкрепа.

Заедно с грешките си, Петър Стоянов изостава в хода на кампанията поне по няколко основни пункта:

Първо. Георги Първанов прави изключително динамична кампания обърната към прекия контакт с електората, докато Петър Стоянов почти не пътува в страната. Дали защото е действащ президент, поради ограничено финансиране, липса на организационен ресурс или друго, но обективното наблюдение на съвременниците е, че държавният глава е прекалено пасивен.

Второ. Въпреки че кампанията на Георги Първанов е обърната към директния контакт, той редовно и пълноценно използва ефира на медиите. Докато действащият президент е непоследователен в медийната си политика. Първоначално той бойкотира телевизионните дебати по БНТ 1 в знак на протест, че към този момент законът позволява на номинираните от парламентарно представени партии кандидати да говорят по-дълго от останалите, при участията си в държавните медии. (10) Същевременно Георги Първанов и неговият екип използват това и постоянно повтарят, че държавният глава се крие от дебат. (11) Поради този натиск или друго, но в по-късен етап на кампанията се взима решение да се участва в телевизионните дебати по БТВ и Нова телевизия. Решение, което повече вреди на крайния резултата, отколкото помага. В този смисъл можем да кажем, че Петър Стоянов и екипът му са непоследователни в планирането на медийната политика.

Трето. На последно място, третият голям сблъсък, който Георги Първанов печели за сметка на президента е партийната подкрепа. Проследихме метаморфозата от “аз съм седесар” до крайния резултат – ничията кандидатура. Как се стига до това следва да бъде обект на отделен анализ. Със сигурност значение имат множество фактори и Петър Стоянов може да е бил както главният виновник, така и невинната жертва. По-важното е, че докато президентът губи партийна подкрепа, Георги Първанов я разширява. На първо място той е действащият лидер на БСП. Не би могла да бъде дадена по-категорична заявка за ангажираността на партията. За вицепрезидент е издигната кандидатурата на генерал Ангел Марин, който през същата година е участвал в партийни избори като водач на листа в Стара Загора от Надпартийното обединение “Национално единство” в коалиция с ДПС. (12) В този смисъл на един ранен етап от надпреварата е поставена основата за едно евентуално сътрудничество с Движението.

Кампанията от 2001 г. е и категорично доказателство, че предизборната надпревара има значение за крайния резултат. Може да се направи и изводът, че партията е по-важна за спечелването на изборите от личността на кандидатите. В крайна сметка това, което липсва на Петър Стоянов е именно организационната и мобилизационна мощ на БСП и коалиционния й партньор. Докато те работят последователно за успеха, през разглеждания период президентът и партията (СДС) са в задълбочаващ се конфликт. Подкрепата на НДСВ е знакова, но е претворена в реални гласове, докато участието на ДПС на втория тур се оказва решаваща.

Цитирана литература:

(1) Виж напр. в. “Сега”, 19.05.2001 г. (Статията е достъпна на: http://www.segabg.com/article.php?issueid=1549§ionid=8&id=00005)

(2) Сп. “Тема”, 19-25 Ноември 2001, брой 8 (8)

(3) В. “Преса”, 26.10.2013 г. (Статията е достъпна на: http://pressadaily.bg/publication/26745)

(4) В. “24 часа”, 20.04.2013 г. (Статията е достъпна на: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1932260)

(5) в. “Капитал”, 17.11.2001 (Статията е достъпна на: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2001/11/17/212184_koi_za_kogo_glasuva_na_purviia_tur_ot_prezidentskite/)

(6) В. “Сега”, 20.11.2001 г. (Статията е достъпна на: http://www.segabg.com/article.php?issueid=1703§ionid=2&id=00001)

(7) Виж напр. интервю пред Иван Гарелов за предизборната кампания от 2001 г. (Видеото е достъпно на: http://www.youtube.com/watch?v=79r8ZC6PLYY)

(8) В. “Сега”, 07.11.2001 г. (Статията е достъпна на: http://www.segabg.com/article.php?issueid=1692§ionid=2&id=00001)

(9) В. “Сега”, 12.11.2001 г. (Статията е достъпна на http://www.segabg.com/article.php?id=201643)

(10) Което е поредна стратегическа грешка на екипа на президента – би следвало внимателно да се анализират предимствата и недостатъците на надпартийната кандидатура, за да бъде направен верният избор.

(11) В. “Капитал”, 27.10.2001 г. (Статията е достъпна на: http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2001/10/27/211767_tv_disputite_veche_ne_sa_koz_v_predizbornata_igra/)

(12) В. Капитал, 19.05.2001 г., (Статията е достъпна на: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2001/05/19/208845_listite_podludiha_partiinite_rukovodstva_na_ods_i_dps/)

Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене