Анализи

Самотно състезание – Георги Първанов, 2006 г. [5 август 2014]

Самотно състезание – Георги Първанов, 2006 г. Автор: Милан Мартинов, политолог

Авторът е доктор по политология към Университета за национално и световно стопанство. Притежава теоретичен и практически опит в сферата на публичните комуникации. Научните му интереси са свързани с механизмите по управление и организиране на предизборни кампании в условията на представителна демокрация. В пет последователни материала ще бъдат публикувани негови анализи, които проследяват предизборните кампании на българските президенти от 1992 г. до 2011 г. Обединени са малко известни факти и събития, които са повлияли на вота през съответната година и е представена организацията на работа в щабовете на спечелилите кандидати.

Самотно състезание – Георги Първанов, 2006 г.

През 2006 г. България очаква официалното си приемане в Европейския съюз. Това означава, че изборите ще определят президентът, който ще бъде начело на държавата в историческия момент. Според анализаторите, идейно приближени до БСП, президентът Първанов е направил много за членството. Сред тези заслуги обаче е и активната му роля при политическите консултации за съставяне на ново правителство. Съвременниците определят като безпринципно споразумението между БСП, НДСВ и ДПС, на база което се конструира общо правителство. Въпреки това, през разглеждания период, неодобрението към споменатото политическо обединение не е достигнало връх и не носи съществени пасиви за президента Първанов.

Друго важно събитие, което предхожда президентските избори, е появата на партия “Атака”. На редовните парламентарни избори през 2005 г. политическата формация е определена като феномен, тъй като успява да вземе 8.93% от вота, което й осигурява 21 депутатски места в Народното събрание. (1) Важно от историческа гледна точка е, че тя първа в най-новата ни история, успява да се възползва толкова ефективно от националистическия вот и показва, че това е голям ресурс, породил се най-вероятно следствие на разочарованията от Прехода.

Основният въпрос, който стои в общественото пространство преди президентския вот, е дали бившият главен секретар на Министерството на вътрешните работи Бойко Борисов ще се кандидатира за поста на държавен глава. През 2005 г. той е избран за кмет на Столична община и се ползва с голямо обществено доверие. Преди президентските избори от 2006 г., започват постъпки за създаването на партия ГЕРБ, но тя е учредена на 3 декември 2006 г., 15 дни след изборът на държавен глава. Обстоятелството, което дава широко поле за интерпретации между двата полюса – съществувала ли е договореност между действащия президент и кмета на столицата, или се дължи на дългосрочно плануване за постигане на крайна цел – министърпредседателски пост.

Като оставим на страна хипотезите, обстоятелството, че нито Бойко Борисов, нито друг политик подкрепен от него, не се кандидатира за президентския пост предполага две допускания. Първо – президентът Георги Първанов е предизвестен победител (което се случва на практика). Второ – десните партии (основно СДС и ДСБ) имат последен шанс да се върнат в политическия живот на страната, като издигнат достатъчно сериозна фигура способна, ако не да победи, то поне да достигне балотаж (което не се случва). Последното би било показателно за чувствителна промяна в обществените нагласи след последните парламентарни избори.

През този период представителите на десницата са в тежка криза. Разпадът и взаимните обвинения между лидерите на някогашните Обединени демократични сили са ожесточени, с оглед и на все по-слабите изборни резултати, които получават. Десните успяват да се обединят около кандидатурата на Неделчо Беронов, бивш председател на Конституционния съд, от който се очаква да бъде основен претендент на действащия президент. Нещо, което не се случва. Всички анализатори посочват на първо място достолепната му възраст сред обстоятелствата довели до ниския му резултат, но това е само част от проблема. Въпреки общата кандидатура, СДС и ДСБ (а и останалите партии застанали зад Неделчо Беронов) срещат големи трудности дори в конструирането на общ предизборен щаб. (2) Нещо не само недопустимо, но и алогично. Изброените факти, заедно с постоянните вътрешни нападки са другите важни обстоятелства за лошия му резултат. В един момент неговата кандидатура е подкрепена и от Бойко Борисов, но по-скоро под диктовката на външни сили, отколкото по вътрешни убеждения. Неговият ход, може да бъде сравнен с позицията на Симеон II при президентските избори от 2001 г. Борисов едновременно декларира подкрепа, но и косвено признава, че го прави по нареждане на ЕНП, към която ГЕРБ се стреми да бъде причислена след учредяването на партията. (3)

Според всички анализатори, изборите през 2006 г. са със сигурен победител. Президентът Георги Първанов е извадил някои важни поуки от вота през 2001 г. и не допуска, представянето му като фаворит, да повлияе на концентрацията и наситеността на предизборната кампания. Фактически той е и в много по-добра позиция, тъй като кандидатурата му е безспорна и започва да подготвя кампанията си много преди да са оповестени повечето претенденти.

Екипът, който се заема с кампанията на президента Георги Първанов е съставен предимно от хора, които са привлечени да работят в администрацията му през последния мандат. Сред тях са Андрей Бунджулов, Добрин Канев, Живко Георгиев, Антоний Тодоров и др. (4) Пресаташето Бойка Башлиева също е част от екипа. Налага се изводът, че през последния мандат е сформиран екип около президента и няма нужда да бъдат наемани външни кампанийни консултанти. Наета е само външна агенция по връзки с обществеността - "PR медия", собственик, на която е Моника Йосифова (по-късно Станишева).

При организацията и провеждането на публичните събития роля има и Нидал Алгафари. В тази връзка не можем да не обърнем внимание на обстоятелството, че в кампанията са събрани прекалено много експерти по връзки с обществеността. Моника Йосифова и цялата й фирма, Нидал Алгафари и най-вероятно кръг от хора около него, заедно с Бойка Башлиева и част от нейния екип. В тази сфера, обикновено количеството пречи на качеството и в този смисъл, с оглед крайния резултат, можем да предположим, че отговорностите са били ясно разделени между тях, а цялата дейност е била подчинена на строга йерархия.

За последното заслуга има и председателят на предизборния щаб генерал Никола Колев. Той е и началник на кабинета на президента и в този смисъл можем да го приобщим към експертите ангажирани да работят по кампанията заради личността на Георги Първанов.

Разглеждайки екипа около президента Първанов ясно се откроява ролята на анализаторския екип. Андрей Бунджулов и Живко Георгиев са социолози със сериозна подготовка и практически опит, докато Добрин Канев и Антоний Тодоров доказани политолози. Тоест, налице е силно аналитично звено, в което са включени уважавани специалисти. В този случай екипът е съставен съгласно добрите примери на кампанийния мениджмънт. По тази причина те са публично обявени, като с тяхната ясна, ангажирана подкрепа към кандидата се търси допълнително обществено одобрение.

Общо седем президентски двойки се кандидатират за изборите през 2006 г. Първанов влиза в кампанията като президент, а не като претендент. Неговите послания и поведение внушават това. Фактът, че зад гърба си има един успешен мандат, по-висок рейтинг отколкото някога е имал като политик и липсата на сериозен претендент му позволяват да поддържа тази роля в хода на кампанията.

Предизборната кампания на Георги Първанов стартира много преди тези на опонентите му. Позицията на действащ държавен глава с висок рейтинг с все още силни позиции в партията на практика елиминира всички въпроси около кандидатурата на левицата. В хода на планирането е взето стратегическото решение той да бъде издигнат от Инициативен комитет, за да приобщи допълнителни гласове извън тясно партийните. Но това не става за сметка на партийната подкрепа, какъвто е случаят с Петър Стоянов през 2001 г.

Основната линия на надпартийния кандидат е продължена в посланията и кампанийните теми на държавния глава. Избран е основен плакат, който представлява колаж от 6800 лица, които заедно оформят лицето на Георги Първанов. Слоганът е "Президентът на всички български граждани". (5) Факт е, че първият мандат на държавния глава е успешен и е натрупан достатъчен престиж, който да позволи акцент върху личността, а не на партията. Тази линия е продължена и от основния предизборен клип, който включва знакови моменти от първия президентски мандат.

Отново подчертаваме, че това е възможно заради силните позиции на Първанов в БСП. През разглеждания период открито се говори, че той реално не е спирал да бъде лидер на партията след формалното му напускане през 2002 г. Тук е основната разлика между него и Петър Стоянов. Докато през 2006 г. БСП има лидер (в лицето на Сергей Станишев), който е посочен от Георги Първанов, през 2001 г. СДС има президент (Петър Стоянов), който е посочен от нейния лидер (Иван Костов). Правим последното уточнение, за да подчертаем колко е важен политическият контекст при планирането на кампанията. Разграничението от партията през 2001 г. е сред основните причини за загубата на Петър Стоянов. Същата линия на поведение на Георги Първанов 5 години по-късно му носи огромен успех.

Планиран акцент в хода на кампанията са обществените личности, които подкрепят кандидатурата на президента. Голяма част от тях участват и в Инициативния комитет, който издига неговата кандидатура. Постигането на широка публична подкрепа има ключово значение за подсилване на основното послание – президентът на всички българи.

Кампанията е обърната и към регионите. Налице е планиране на множество събития по места, където местните лидери да подкрепят желаният от тях държавен глава.

Въпреки огромната си преднина Георги Първанов не повтаря президентските грешки от 2001 г. Предизборната програма е много динамична и се посещават редица населени места. В този смисъл кампанията прилича на проведената от него 5 години по-рано. Важен е прекият контакт с хората. Избран е по-уморителният, но ефикасен в български условия вариант.

Анализът на кампанията показва, че тя е много по-добре финансово обезпечена от предходната. При посещенията в страната се залага на големи публични събития, които да привлекат хиляди хора. Това се прави, за да се демонстрира мощ, защото хората, макар и подсъзнателно, се влияят от общественото одобрение или неодобрение по дадена тема или към конкретен политически лидер. Събирането на едно място на десетки хиляди симпатизанти и поддръжници на едно място е силен знак, че този човек се ползва с обществено доверие. Специалистите знаят, че тези прояви рядко се правят благодарение на политическите послания. Затова всеки митинг се придружава от концерт, артисти, кетъринг и т.н. Платените репортажи обаче показват само пълната зала и речите на политическите лидери.

На ниво планиране трябва да признаем и още един голям принос на екипа – справянето с компроматната война. За пореден път в хода на предизборна кампания е изнесена секретна папка. Този път тя уличава държавния глава в принадлежност към бившата Държавна сигурност. Агент Гоце, както е неговото кодово наименование, е съдействал на Службите преди 1989 г. Екипът се справя с темата, като е избрана линия на комуникиране на скандала с ясни и последователни послания. В аудиторията е създадено впечатлението, че “няма какво да се крие”. Тоест, действа се съобразно добрите практики на кризисната комуникация.

Масовите обиколки в страната не са за сметка на медийно присъствие. Рекламата и проявите са чести, но дебатът е отказан. Поредно решение, което потвърждава наблюдението, че Георги Първанов действа като президент, а не като претендент.

Сред стратегическите цели, които кампанията си поставя е и повишаването на избирателната активност, която би била в състояние да осигури изборната победа още на първи тур. В хода на кампанията основното послание еволюира от президента на всички българи към нормалния, обществено приемлив кандидат. Последното е направено поради засилените позиции на Волен Сидеров и е разгърнато най-силно в периода между двата вота. Реализирана е мощна кампания включително с обществени фигури известни с десните си убеждения, които призовават да се подкрепи разумния кандидат в лицето на Георги Първанов.

Особеност на предизборната кампания са патриотично-националистическите послания на мнозинството от кандидатите. Според нашата оценка, на изборите за президент през 2006 г., 5 от 7 кандидата се състезават на полето на национализма. Освен Волен Сидеров, към тях приобщаваме и о.р. ген. Любен Петров, Петър Берон, Григор Велев (издигнат от Обединение на българските националисти “Целокупна България”), както и бившият конституционен съдия Георги Марков. Обективно би било към тях да приобщим и действащият президент. Тази особеност не е изненадваща с оглед големия успех на Атака по време на парламентарните избори. Множество партии и политици се опитват да привлекат част от националистическите настроения на своя страна. Но докато президентът Първанов не преминава границата на позитивния патриотизъм, някои от другите претенденти изпадат в крайности, които пораждат неонационалистически асоциации.

Предизборната кампания потвърждава социологическите проучвания, като Георги Първанов започва и завършва като абсолютен фаворит. На изборите на 23 октомври 2006 г. получава 64.047% (1 780 119 гласа), следван от Волен Сидеров с 21.486% (597 175 гласа). (6) Само ниската избирателна активност го лишава от победата още в първия тур. Във времето между двата вота се наблюдава огромна обществена мобилизация в подкрепа на Георги Първанов, в това число и от емблематични лица на десницата. Стига се до там, че председателят на фракцията ЕНП – ЕД в Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг призовава десните симпатизанти да подкрепят левия кандидат, като протест срещу крайните идеи на Волен Сидеров “в името на демократичното бъдеще на България.” (7) Благодарение на всичко това Георги Първанов постига голяма изборна победа, като на втория тур получава 75.948% (2 050 488 гласа), срещу едва 24.052% (649 387 гласа) за Волен Сидеров. (8)

Големият въпрос пред кампанията е дали нещо или някой би бил в състояние да промени нейния изход. За мнозина истинският въпрос е би ли спечелил Бойко Борисов ако се кандидатираше през 2006 г. Всеки отговор би бил несериозен защото ще съдържа в себе си прекалено много неизвестни. Анализът на кампанията показва, че тя е реализирана професионално, адекватно и успешно. Същевременно в екипа на президента има някои проблеми, които биха могли да ескалират при по-силно напрежение. Въпреки всичко считаме, че с оглед успешния мандат на Георги Първанов, голямото му публично одобрение, опитът и капацитетът на хората около него, той трудно би загубил изборите от 2006 г.

Цитирана литература:

(1) Официален сайт на Централната избирателна комисия (информацията е достъпна на http://pi2005.cik.bg/results/)

(2) Виж напр. Дарикнюз.бг (Информацията е достъпна на http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=86105)

(3) Виж в. Монитор, 04.10.2006 г. интервю с Бойко Борисов (Достъпно на адрес: http://www.monitor.bg/article?id=96768)

(4) Виж напр. в. Монитор, 20.09.2006 г. (статията е достъпна на: http://www.monitor.bg/article?id=95308)

(5) В. “Стандарт”, 20.09.2006 г. (Статията е достъпна на: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-09-20&article=161171)

(6) Официален сайт на Централната избирателна комисия (информацията е достъпна на http://pvr2006.cik.bg/results_1/index.html)

(7) Mедиапул.бг, 25.10.2006 г. (статията е достъпна на http://www.mediapool.bg/simeon-stropartiyata-sda-podkrepparvanov-na-vtoriya-tur-news122733.html)

(8) Официален сайт на Централната избирателна комисия (информацията е достъпна на http://pvr2006.cik.bg/results_2/index.html)


Снимка: Георги Николов (Снимката е достъпна на адрес: http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-09-20&article=161171)

Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене