Анализи

В сянката на партията – Росен Плевнелиев, 2011 г. [15 август 2014]

В сянката на партията – Росен Плевнелиев, 2011 г. Автор: Милан Мартинов, политолог

Авторът е доктор по политология към Университета за национално и световно стопанство. Притежава теоретичен и практически опит в сферата на публичните комуникации. Научните му интереси са свързани с механизмите по управление и организиране на предизборни кампании в условията на представителна демокрация. Това е последният от петте материала, публикувани на сайта на ЛПИ, които проследяват предизборните кампании на българските президенти от 1992 г. до 2011 г. Обединени са малко известни факти и събития, които са повлияли на вота през съответната година и е представена организацията на работа в щабовете на спечелилите кандидати.

В сянката на партията – Росен Плевнелиев, 2011 г.

На вота през 2011 г. избирателите паралелно гласуват както за нов държавен глава (Георги Първанов е в края на втория си мандат), така и за представители в местната власт. В публичното пространство изборите са наречени “2в1” защото за пръв път е обединен местния с президентския вот. Под този знак преминава и цялата предизборна кампания. Известни кандидат-президенти представят неизвестни кандидат-кметове, популярни местни лидери гарантират за непознати номинации за държавен глава. Странна симбиоза, която изкривява не само предизборната надпревара, но и получените резултати.

Основният мотив за паралелното провеждане и организиране на вота е очакваната икономия на средства. Логиката на тогавашните управляващи от партия ГЕРБ е, че по този начин държавата ще изразходва средства за едни избори, а ще проведе два вота. Убеждението е подкрепено и от обстоятелството, че кандидатите за кмет също се избират по мажоритарна избирателна система в два тура и по този начин провеждането на евентуален балотаж отново ще бъде съчетан с президентския вот.

Хипотеза, която по-скоро не се потвърждава. Според справка на Министерството на финансите съвместяването на двата вота, е излязло с 5 млн. лв. по-скъпо, отколкото ако бяха проведени поотделно. (1)

Това е първата голяма особеност на изборите през 2011 г., която трябва да се има в предвид при анализирането им, но не и единствената.

За участие в изборите се регистрират 18 кандидатски листи на партии, коалиции от партии и независими кандидати за президент и вицепрезидент на Републиката. (2) Социологическите агенции посочват три големи фаворита: Росен Плевнелиев (ГЕРБ), Ивайло Калфин (БСП) и Меглена Кунева (Инициативен комитет).

Предизборната кампания официално е открита на 23 септември 2011 г., но тази дата съвпада с още едно знаково събитие. В същия ден е убит 19-годишният Ангел Петров в пловдивското село Катуница. Той е прегазен от микробус, който според информациите, е собственост на приближени до фамилията на Кирил Рашков, по-известен като ромският цар Киро. Местните хора започват протести, които в последствие обхващат цялата страна. В първите дни напрежението ескалира. Запалени са имотите на ромската фамилия в Катуница, а тълпи от хора скандират расистки лозунги и извършват погроми в редица големи градове в страната. Появяват се информации, че в ромските махали започва масово въоръжаване от страх за последващи атаки. На 26 септември 2011 г. премиерът Бойко Борисов и действащият президент Георги Първанов отиват на място в Катуница, за да предотвратят последващо разрастване на конфликта. Протестите обаче продължават, като само на 27 септември общият брой на задържаните от полицията в цялата страна е 168 човека. Въпреки многократните изявления на хората от Катуница, че недоволството им е насочено само срещу фамилията на Кирил Рашков, протестите в страната са на основата на етническо противопоставяне. (3) Започват да се лансират все повече мнения от анализатори и наблюдатели, които считат, че конфликтът е разбил дълго пазения етнически мир в България. Въпреки някои апокалиптични прогнози в следващите дни напрежението започва да спада и постепенно протестите заглъхват.

Това са двете обстоятелства – паралелното провеждане на местния и президентски вот и конфликтът в Катуница, които са повлияли най-много на изборите през 2011 г.

Интересни за проследяване са и събитията, довели до номинирането на кандидата на ГЕРБ, които в последствие оказват влияние на цялата му кампания. През 2011 г. за пореден път стои въпросът дали ще се кандидатира лично Бойко Борисов. Сравнително рано той обявява, че кандидатът на ГЕРБ ще бъде заместникът му в партията – Цветан Цветанов. В следващите месеци името му е замесено в няколко скандала, а опозицията го обвинява в злоупотреба с ресурсите на министерството, което оглавява (Министерството на вътрешните работи). Това довежда до промяна на кандидатурата на партията, като номинацията на Росен Плевнелиев се пази в тайна до последния момент.

Той не е типичният партиен кандидат – дори не е член на ГЕРБ. Ядрото на екипа му също не са партийно ангажирани – повечето от експертите са работили с него през последните две години в Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Екатерина Захариева (заместник-министър), Мария Иванова (директор „Връзки с обществеността), Павел Анастасов (парламентарен секретар).

Според проучената информация кампанията на Росен Плевнелиев не е ползвала специално нает външен консултант. В този смисъл се потвърждава мнението, че българските политици свързват професионалните консултанти със своеобразна порочна практика и често се опитват сами (подпомогнати от експертния и организационен ресурс на партиите) да се справят с кампаниите си.

Организацията на кампанията е разделена на две – ядрото от екипа, който е неотлъчно до кандидата са хората, които идват е него от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, докато на организационно ниво действа партията с всичките й структури. Цветан Цветанов е назначен за председател на предизборния щаб, но действията и събитията показват, че по-скоро целта е спечелването на местния вот, който косвено да допринесе и за президентския.

Не бихме могли да анализираме числеността и способностите на екипа в самата партия. Според информация в публичното пространство, в началото на предизборната кампания в централния офис на ГЕРБ, работят 23-ма души. (4) Друга медия твърди, че няма специално нает PR или друг специалист, който да е работил както за местната, така и за президентската кампания. (5)

Анализът на екипа на спечелилия кандидат не звучи оптимистично за развитието на кампанийния мениджмънт в България. Обезпокоително би било ако в началото на XXI век българският президент прави кампанията си с най-близките си хора (без да подценяваме личните им качества), които се учат в движение как се организира и печели предизборна кампания. Най-вероятно стратегическите послания са комуникирани в тесен кръг от политически специалисти, но липсва информация те да са работили на оперативно ниво с кандидата.

Вътрешна информация показва интересен подход на работа в екипа – направена е такава организация, че експертите виждат данните от социологическите изследвания, а кандидатът – не. Целта е да бъде обграден човекът с мисията да победи. В подобна хипотеза има логика, ако кандидатът изостава в резултата, но какъв е смисълът да се прави когато е фаворит? Отговорът може да бъде търсен в кампанията на Петър Стоянов през 2001 г. Десет години по-късно Росен Плевнелиев е поставен в подобно положение от социолози и политолози. Според изследване на Центъра за анализи и маркетинг той е сигурен участник на балотаж и най-вероятният негов победител, като към дата на изследването получава 30,8% от гласовете на участниците. (6) Друга социологическа агенция – “Медиана”, му определя 36% подкрепа. (7) Това са две произволни социологически изследвания, но подобно е мнението на всички специалисти в хода на кампанията. Дори при интервютата, които дава кандидатът на ГЕРБ, журналистите често казват фрази от типа “питам ви като човек, който най-вероятно ще стане президент” (8) или “кой предпочитате да видите на балотажа срещу вас” (9). В този смисъл е възможно взимането на стратегическо решение да не му се показват резултатите от социологическите изследвания, защото могат да го успокоят прекалено много. Както показват изборните резултати, с оглед близките стойности, подобно “отпускане” би било фатално.

Общото ни заключение е, че в екипа на президента има специалисти, които са работили последователно. Този извод се налага по следните причини: 1). През 2011 г. партия ГЕРБ е най-голямата политическа сила. Тя има зад гърба си спечелени едни избори за европейски парламент и едни за национален. С други думи, натрупан е опит и организационна мощ, които поемат и предизборната кампания на президента Росен Плевнелиев. 2). Проучванията показват, че редица въпроси са обсъждани и с един “външен” екип от хора, които имат достатъчен опит в тази сфера. 3). Цитираната организация при анализиране на резултати от социологическите изследвания също показва, че в близост до кампанията е стоял човек или екип, който има необходимия опит.

Партия ГЕРБ определя основно послание “Градим България”, което е добър баланс между профила на кандидат-президента и целият имидж, който е създала организацията за себе си през последните две години на управлението. Големите инфраструктурни проекти са направили Росен Плевнелиев най-одобряваният министър и са в основата на успешната политическа кариера на Бойко Борисов. Остава въпросът до колко е анализирана средата и нагласите в обществото, защото през разглеждания период започват да се появяват мнения, че ГЕРБ са загърбили социалната политика за сметка на пътната инфраструктура. Същевременно основната критика към кандидат-президента е, че профилът му на строителен министър не е най-подходящият за президентската институция.

Отчетено при планирането е, че кандидатът е вече изграден политик със сериозен обществен имидж. Повечето теми са съобразени с профила му на технократ, професионално компетентен и реализиран човек и т.н. От ключово значение за неговата подготовка е обстоятелството, че идва от изпълнителната власт, която е излъчена от партия ГЕРБ. В този смисъл той може да черпи експертен и информационен ресурс от ресорните министри.

Изводите ни са, че не е направен анализ на опонентите. Това, което всеки страничен наблюдател забелязва е, че и тримата основни претенденти: Росен Плевнелиев, Ивайло Калфин и Меглена Кунева са със сходен профил. Те са на около 45 години, технократи, не са партийни кадри, притежават европейски профил. В този смисъл силните страни на единия, най-вероятно ще бъдат силни и за другите. Би следвало да бъде отчетено, че колкото и да са сходни техните профили, миналото на Ивайло Калфин, като външен министър и на Меглена Кунева, като бивш министър по европейската интеграция и европейски комисар, им дават по-големи основания да претендират, че са подходящи за президентския пост.

Противоречиви са изводите как спецификите на кампанията (провеждането на паралелен вот на местно и национално ниво и напрежението в Катуница) рефлектират върху кампанията на кандидатите. В. Капитал успява да предаде част от настроенията в обществото: “Тъжно е, но основните кандидати за президент, които изведнъж получиха възможност да покажат колко струват като лидери, се скриха зад банални клишета. Те по-скоро показаха проблема, а не решението. Никой не посмя да осъди категорично това, което се случи от страх да не загуби гласове за идващите избори.” (10) Оценката на изданието е силно критична, но съдържа голяма доза истина.

В хода на предизборната надпревара, президентът Росен Плевнелиев, в интервю дадено по Нова телевизия на 30 септември 2011 г., в отговор на въпрос за събитията в Катуница казва: “всеки ден се срещам с хиляди хора (...), хората не се интересуват от тази тема”. В следващите часове посланието е повторено от редица печатни и интернет издания, които внушават неангажираността на водещия кандидат-президент към най-актуалната тема в страната.

Оценяваме посочените думи като грешка на тогавашния кандидат за президент, защото те показват пренебрежение към тема, която заплашва да взриви цялото общество и която вече е взела човешки жертви. Най-вероятно обяснението може да бъде търсено в обстоятелството, че управляващото правителство на ГЕРБ се опитва да се справи с кризата и най-добрият начин е като се комуникират послания, които да намаляват, а не да увеличават напрежението. В случая можем да кажем, че кандидатът за президент говори това, което е удобно за партията, а не за неговата кандидатура.

Другите претенденти се опитват да използват напрежението, но те по-скоро целят политическа атака срещу управляващата партия ГЕРБ, отколкото оглавяване на протестната вълна. Случаят е удобен, защото ръководителят на предизборния щаб е и министър на вътрешните работи. Все пак политиците не отиват твърде далеч. Едното обяснение е, че ситуацията е прекалено сериозна и никой не би искал да подклажда допълнително напрежение с тема, която може буквално да взриви цялата страна. Същевременно общата визита на президента Георги Първанов и премиера Бойко Борисов дава заявка за ангажираността на институциите с въпроса и “освобождава” основните претенденти от тази тема.

Напрежението в Катуница, в някаква степен, има благоприятен ефект върху кампанията на Росен Плевнелиев, защото тя помага в общественото пространство по-бързо да заглъхне друга атака срещу него. Непосредствено след съобщаването на кандидат-президента на ГЕРБ, в публичното пространство се появява информация, че по времето когато Росен Плевнелиев е работил в частния сектор, му е бил поискан подкуп от общински съветници в Столична община. Докато екипът около кандидата преценява ситуацията, ръководителят на предизборния щаб Цветан Цветанов прави изявление, “че трима съветници от предишния общински съвет в София са поискали 500 000 евро от бившия строителен министър и настоящ кандидат за президент на ГЕРБ Росен Плевнелиев”. (11) Последват разнопосочни изявления докато самият Плевнелиев не излиза и отрича всичко. Появяват се множество интерпретации в общественото пространство, като основната теза е, че той е станал жертва на “приятелски огън” от председателя на предизборния си щаб. Хипотеза, която се отрича от всички политически лица в ГЕРБ.

Росен Плевнелиев реализира динамична кампания обърната към прекия контакт с избирателите. В почти всеки ден от кампанията има срещи с граждани по места, като обикновено през деня се провеждат няколко събития с по-малко участници (например в местни клубове) и/или в по-малки населени места, а вечер се организира концерт в областния град на региона.

Изненадващо за нас е, че всички спечелили кандидат за президент в България са заложили на кампания обърната към прекия контакт с избирателите. Логиката подсказва друго – когато правиш национална кампания, ти се бориш за милиони гласове. Невъзможно е да “стиснеш ръката” и да се срещнеш с всеки един от тях. Простата сметка показва, че ако кандидатът отдели дори по 1 минута на 1 698 136 52 човека (12), то ще са му нужни около 118 денонощия, без да броим времето за сън и храна. Цялата кампания, заедно с втория тур, трае около 45 денонощия. Въпреки това кандидатите за президент в България продължават да се подлагат на нечовешко натоварване, обикаляйки страната на длъж и на шир, вярвайки че правят нещо повече от буря в чаша вода. Обективната истина е, че към този момент средството, чрез което всички гласоподаватели могат да видят поне веднъж кандидата за президент, са медиите. Това не означава, че директният тип кампания трябва да се отхвърля. Напротив, дори практиката ни убеждава, че всички спечелили президенти са заложили на нея. Поредното алогично обстоятелство в българската политика.

Специфичното, която разграничава тази предизборна кампания от всички останали е ролята на вицепрезидентите. Някои конституционалисти в САЩ с ирония отбелязват, че той е един орган, “точно толкова ненужен на държавата, колкото и апендиксът на човешкото тяло”. (13) Ако това е оценката в американския случай, какво остава тогава за функциите на вицепрезидента в българската политическа система, с оглед ограничените правомощия на президентската институция. На този фон, през 2011 г., двете най-силни партии, които спорят за президентския пост, залагат на номинации за вицепрезидент, на които се разчита да допринесат повече за победата, от самите титуляри. Стига се до там, че на заключителните дебати кандидатите за президенти участват със своите вицепрезиденти и в някои случаи са напълно засенчени от тях. В по-малка степен при Росен Плевнелиев и в много по-голяма степен при Ивайло Калфин, основният въпрос е защо подвластникът не е титуляр.

Безспорен е приносът и на двамата вицепрезиденти за крайния резултат и въпреки всичко в общественото пространство остават въпросите – защо ГЕРБ се лишава от министъра си в най-неврологичния ресор (правосъдието) и защо БСП употребява като “ракета носител” едно от най-емблематичните си лица. Още повече, че това бе направено за кампанията на човек, външен за партията, който малко по-късно във времето я напусна. Обяснението, че с Ивайло Калфин се е търсело привличането на периферни гласове, докато с номинацията на Стефан Данаилов – твърдия партиен вот, за нас е несъстоятелно. Ако има фигура в Българската социалистическа партия, която е способна със своята личност да привлече външни за партията гласове, то това несъмнено е Стефан Данаилов.

За да сме коректни към историческия контекст, трябва да отчетем крайния резултат на кампанията. На първия тур (23 октомври 2011 г.) Росен Плевнелиев получава около 1,350 млн. гласа, следван от Ивайло Калфин с резултат от близо 975 хил. гласа. Резултатите се приближават на втория тур (30 октомври 2011 г.) като все пак Росен Плевнелиев става новият български президент с резултат от около 1,698 млн. гласа. Кандидатът на БСП получава малко над 1,531 млн. бюлетини, което е най-близкият резултат на президентски избори. 2011 г. остава в историята и с най-ниската избирателна активност отчетена на президентски вот.

Наред с всички други изводи, които направихме, считаме за нужно да отбележим, че заглавието на параграфа е провокативно, защото бележи знакът, под който преминава цялата предизборна кампания, а и последващите настроения срещу държавния глава. След анализ на информацията можем да направим някои уточнения. Възможна е хипотезата, че партия ГЕРБ не само помага, но и пречи на кандидата, най-малко по три причини, разгледани в изложението: 1). Позицията на Плевнелиев по темата Катуница; 2). Съмненията за “приятелски” огън от Цветан Цветанов при разразяването на скандала с т. нар. “заменки”. 3). Необходимостта най-известният министър да “рекламира” предложенията за кметове на партията по места.

Срещу тази хипотеза трябва да поставим цялата инфраструктура на партията, работеща (и) за кампанията на Плевнелиев. Не по-малко значение има и личната подкрепа на нейния лидер, която през разглеждания период се приема като закон за хиляди избиратели.

Трудно е да преценим дали президентът Плевнелиев се е справил с кампанията въпреки партията или благодарение на нея. Едно е сигурно – президентът Плевнелиев не е в позицията, в която се опитват да го поставят политическите му опоненти и която и неговият лидер му отрежда – когото и да бяхме посочили (ГЕРБ), той щеше да стане президент. Последното не означава, че Росен Плевнелиев би могъл да стане президент без ГЕРБ, но като одобрявана и разпознаваема личност, той допринася за крайния резултат.

Цитирана литература:

(1) в. Сега, 11 януари 2012 г., бр. 4288 (Статията е достъпна на адрес: http://www.segabg.com/article.php?id=584604)

(2) Официален сайт на Централната избирателна комисия (информацията е достъпна на http://results.cik.bg/tur1/prezidentski/index.html)

(3) в. Капитал, 1 – 7 октомври 2011 г., бр. 39, стр. 10 – 11

(4) сп.. Мениджър, 28.08.2011 г. (достъпна на: http://www.manager.bg)
(5) http://www.vsekiden.com/104906/piarite-predizborno-te-sa/comment-page-1/

(6) в. "24 часа", 29.09.11 г. (информацията е достъпна на: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1058461)

(7) в. Класа, 19.10.11 г. (информацията е достъпна на: http://www.klassa.bg/news/Read/article/184216)

(8) Интервю на Росен Плевнелиев по Нова телевизия, 30.09.2011 г. (достъпно на: http://play.novatv.bg/programi/zdravei bulgariya/255078)

(9) Подобен въпрос е зададен и при интервюто му по БНТ на 07.10.11 (достъпно на: http://archive.bnt.bg/bg/news/view/61672/rosen_plevneliev_nie_pravim_polojitelna_kampanija), както и в интервюто по БТВ на 05.09.2011 г. (достъпно на: http://www.dnevnik.bg/intervju/2011/09/05/1150437_rosen_plevneliev_chuvstvam_se_izkljuchitelno_podgotven/)

(10) в. Капитал, 1 – 7 октомври 2011 г., бр. 39, стр. 7

(11) Статия във сайта Дневник.бг, 12 септември 2011 г. (достъпна на: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2011/09/09/1153225_cvetanov_500_hil_evro_podkup_sa_poiskani_ot_plevneliev/)

(12) Гласовете, получени за Росен Плевнелиев на втория тур

(13) Янков, Г. и др. 2001. Политология. София: УИ “Стопанство”, стр. 42


Тема
» Политика
» Икономика
» Гражданско общество

Търсене