Европейски съюз

Европейският парламент: Въведение




ЕВРОДЕПУТАТИ

Понастоящем Европейският парламент наброява 732 депутати. Европейската комисия предвижда броят им в никакъв случай да не надвишава 750.

Веднъж на пет години, от 1979 насам, евродепутатите се избират с всеобщо гласоподаване по пропорционалната система на регионално ниво (по-специално в Белгия, Франция, Италия, Полша, Обединеното Кралство) или на национално ниво (Австрия, Дания, Испания,Люксембург, Чешката република и т. н.) или по смесена система (Германия). Навсякъде се прилагат общи демократични правила: избирателно право от 18 годишна възраст, равенство между мъжете и жените и тайна на гласоподаването. В Белгия, Гърция, Кипър и Люксембург гласуването е задължително.

Съгласно Маастрихтския договор, влязъл в сила през 1993, всеки гражданин на държава-членка на Европейския съюз, живеещ в друга държава-членка на Съюза може да избира или да бъде избиран в страната по местоживеене.

През 1979 Европейският парламент наброяваше 16,5% жени; тази пропорция достигна 30,2% след изборите през 2004г.


КАК Е ОРГАНИЗИРАН ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ

Европейският парламент се събира на открити заседания. Неговите решения, становища и разисквания се публикуват в Официалния вестник на Европейските общности.

В пленарната зала депутатите не са разпределени по национални делегации, а по парламентарни групи. Понастоящем Европейският парламент наброява седем парламентарни групи, както и известен брой “независими” депутати. От друга страна депутатите участват в комисии и в парламентарни делегации: те могат да бъдат техни членове - титуляри или заместници.

Всеки месец депутатите отиват за една седмица в Страсбург за пленарната сесия. Освен това известен брой допълнителни двудневни сесии се провеждат в Брюксел. Генералният секретариат се намира в Люксембург.

Всеки месец в продължение на две седмици те участват в съвещанията на парламентарните комисии, които се провеждат в Брюксел. Последната седмица е посветена на съвещанията на парламентарните групи.

Благодарение на своите писмени и устни преводачи, Парламентът работи на всички официални езици на Съюза: немски,английски, датски, испански,естонски, финландски,френски,гръцки, унгарски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, холандски, полски, португалски, словашки, словенски, шведски и чешки.


ВЛАСТ И ПОЛИТИЧЕСКА РОЛЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ:


Законодателна власт

Като всички парламенти Европейският парламент упражнява три основни власти: законодателна , бюджетна и контролна . В Европейската конституция тази тройна роля е утвърдена и засилена.


Парламентът гласува европейските закони заедно със Съвета

При обикновената законодателна процедура Европейският парламент и Съветът на министрите заедно приемат законодателството, предложено от Комисията. Следователно е необходимо окончателното одобрение на Европейския парламент.

Тази законодателна власт е основна власт на Парламента. Европейската конституция предвижда тя да обхване повечето области, в които Парламентът все още не участва наравно със Съвета, като селскостопанската политика, политиката на научните изследвания и политиката на регионалното и социалното развитие на Съюза (“Структурни фондове”).


Например, благодарение на тази си власт Европейският парламент успя да постигне:

- държавите–членки да наложат некодираното телевизионно предаване на тяхната територия на някои основни спортни събития,

- прилагането на строги изисквания към качеството на моторните горива и масла, с цел борба срещу замърсяването на околната среда,

- спешното прилагане от Комисията на мерки за защита в областта на изхранването на животните,

- предупрежденията за вредата от тютюнопушенето върху цигарените кутии да станат по-строги и по–видими,

- от 2003 при леките коли да се забрани използването на тежките метали – олово, живак, кадмий, с цел екологичното унищожаване на старите автомобили,

- през периода 2000 – 2006 бюджетът на програмата “Сократ”, даваща възможност на хиляди студенти да получат част от образованието си в друга държава-членка, да се увеличи от 1400 на 1850 млн.евро.

Ако в юридически план инициативата за европейските закони принадлежи на Комисията, трябва да се подчертае, че Европейският парламент може да прикани Комисията да поеме законодателна инициатива като й даде подробни препоръки относно съдържанието на закона. По този начин Парламентът може да упражни политическата си власт преди внасянето на закона..

Законодателната дейност на Парламента е организирана по следния начин:

- Европейският парламент е сезиран със законодателно предложение от Европейската комисия; на парламентарната комисия, компетентна по същество, се възлага да изготви доклад и да посочи докладчик. Една или няколко от останалите парламентарни комисии могат да бъдат сезирани за становище. Те приемат становище и го представят на компетентната комисия;

- депутатите и комисиите, сезирани за становище, могат да внесат поправки в проекта на доклада, изготвен от докладчика; след това той се приема, евентуално заедно с промените, от комисията, компетентна по същество;

- докладът се разглежда от парламентарните групи в светлината на тяхната политическа ориентация;

- накрая докладът се обсъжда на пленарно заседание. В него могат да се внесат нови поправки, направени от компетентната по същество комисия, от парламентарните групи или от известен брой депутати. Парламентът изразява позицията си чрез гласуване.


Как Парламентът и Съветът приемат заедно европейските “закони”

Обикновената законодателна процедура съдържа едно, две или три четения:

- Европейската комисия предлага законодателен текст.

- Въз основа на доклад от компетентната си комисия Европейският парламент определя позицията си: най-често той променя предложението на Комисията, като внася поправки. Това е първото четене .

- Съветът на министрите одобрява поправките, внесени от Парламента, в този случай законодателното предложение се приема, или ги променя като приема своя позиция.

- Основавайки се на дадена препоръка на компетентната парламентарна комисия, Европейският парламент се произнася на второ четене : с абсолютно мнозинство на своите членове (367 гласа) той приема, отхвърля или внася поправки в позицията на Съвета.

- Често Комисията се съобразява с поправките на Парламента и представя на Съвета на министрите променено предложение. Съветът може да го приеме с квалифицирано мнозинство; той може да го промени само с консенсус.

- В случай на липса на съгласие между Парламента и Съвета, се събира Помирителен комитет, в който в продължение на максимум шест седмици, заседават членовете на Съвета и делегация на Европейския парламент. Тази делегация, отразяваща структурата на Парламента, се ръководи от един Заместник-председател. В нея задължително участва докладчикът.

- В голямото мнозинство от случаите двете страни стигат до съгласие под формата на общ проект.

- На трето четене Парламентът трябва да потвърди това съгласие. При липса на съгласие предложението за европейски закон не се приема.




ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ: ВАШИЯТ ГЛАС В ЕВРОПА

Настоящият договор, както и Европейската конституция, създават гражданство на Съюза, което предоставят на всяко лице, притежаващо гражданство на една от държавите – членки. Това гражданство допълва националното, без да го замества. Самият избор с всеобщо гласоподаване е дал на Европейския парламент пълна легитимност. Участието на европейските граждани в този избор допринася за това.

Европейското гражданство гарантира на гражданите на Съюза права, свързани със свободното движение и пребиваване на територията на държавите-членки, правото да избират и да бъдат избирани на европейските и общински избори, правото на дипломатическа защита в трета страна, но също и:

- правото да подават петиции пред Европейския парламент;

- правото да се обръщат към омбудсмана;

- правото да пишат на всяка институция или орган на Съюза на един от официалните езици и да получават отговор на същия език.


Право на информация

Всеки гражданин на Съюза и всяко лице, живеещо в дадена държава-членка имат, при известни условия, правото на достъп до документите на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. Тези условия са определени в един регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документите на Парламента, Съвета и Комисията. Правото на достъп до тези документи и търсенето им е улеснено от наличието на регистър, отворен за гражданите във всяка институция и достъпен по Интернет.

Молбите могат да бъдат подавани писмено или по електронен път ( Registre@europarl.eu.int ). От кого? От всеки гражданин на Европейския съюз, всяко физическо или юридическо лице, живеещо или чието седалище се намира в дадена държава-членка, но също и лицата, които не са граждани на Европейския съюз или не живеят на неговата територия.


На страницата на Европейския парламент – www.europarl.eu.int – гражданите могат лесно сами да намерят много документи на Парламента: протоколи и отчети от дебатите на пленарните заседания, приети текстове, доклади на парламентарните комисии, исторически преглед на парламентарните досиета, прес-комюникета.... Те могат да намерят също и координатите на евродепутатите, да се запознаят с работата и изказванията им.. За да се запознаят със съществуващото законодателство или проектите на Комисията, на които се позовават парламентарните документи, те трябва да влязат в страниците на Комисията, http://europa.eu.int , и на Съвета, http://ue.eu.int .

От друга страна те могат да се обърнат към Информационните бюра на Европейския парламент в държавите – членки и да зададат въпроси на електронния адрес civis@europarl.eu.int . Освен това те ще получат достъп до всички документи, публикувани от органите на Европейския съюз, в центровете за европейска документация, създадени в големи европейски градове (вж. http://europa.eu.int/comm/libraries ).


Право на петиция

Всяко лице , живеещо в една от държавите-членки, има правото да подаде, само или заедно с група лица, петиция в Европейския парламент по въпрос, свързан с областите на дейност на Съюза и който пряко го засяга. За тази цел то трябва да пише до:

Европейски парламент
Петиции
Люксембург 2929

или да изпрати електронно съобщение от страницата: www.europarl.eu.int/petition/petition_en.htm



Омбудсман

Ако даден гражданин има оплакване от административна небрежност от страна на дадена европейска институция, той трябва да се обърне към омбудсмана , назначен от Европейския парламент.

1, avenue du Président Robert Schuman
BP 403
F-67001 Strasbourg Cedex
Fax (33)388 17 90 62
E-mail: euro-ombudsman@europarl.eu.int
http://www.euro-ombudsman.eu.int/


УКАЗАТЕЛ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Acquis communautaire : съвкупност от права и задължения, обвързващи държавите-членки на Европейския съюз. Страните–кандидатки трябва да приемат аcquis communautaire преди да се присъединят към Европейския съюз и да го включат в законодателството си.

Гражданство на Съюза : всяко лице, притежаващо гражданство в някоя от държавите-членки се счита за гражданин на Съюза. Това гражданство гарантира свободата на движение и пребиваване на територията на Съюза; правото да избира и да бъде избирано на общинските избори и изборите за Европейски парламент в държавата по местоживеене, правото на подаване на петиция до Европейския парламент и правото на ползване на европейския омбудсман. Гражданството на Съюза не замества националното гражданство, а се добавя към него.

Еврогрупа : неформална структура, обединяваща дванайсетте члена на Съвета по Икономически и Финансови въпроси, представляващ еврозоната.

Европейска комисия : институция, която инициира приемането на европейското законодателство, управлява общите европейски политики, изпълнява бюджета и следи за спазването на договорите. Понастоящем тя се състои от 25 независими члена (по 1 от държава-членка). Тя се избира за 5 години и се гласува от Европейския парламент, пред който се отчита. От ноември 2004 Комисията се председателства от Хосе Мануел Дурао Барозу.

Европейска общност : създадена под името “Европейска икономическа общност”(ЕИО) от Римския договор от 1957, тя обхващаше най-общо икономическата и търговската област (“първия стълб”). От 1993 насам (Маастрихтския договор) тя съжителстваше с “Европейския съюз”, който обхващаше външната политика и политиката на сигурност, от една страна (“2-рия стълб”) и дейностите в областта на правосъдието и вътрешните работи (“3-ти стълб”). Ако Европейската конституция влезе в сила “стълбовете” ще изчезнат, а Европейската общност и съдържанието й ще се влеят в “Европейския съюз”.

Европейска общност за въглища и стомана ( ЕОВС) : първата европейска общност: създадена от Парижкия договор от 18 април 1951, отменена през 2002.

Европейска общност за ядрена енергетика ( СЕЕА или Евратом) : създадена от Римския договор от 1957.

Европейска сметна палата : състояща се от 15 члена, Европейската сметна палата контролира управлението на финансите на Общността и може да сезира Европейския парламент и Съвета за всяка нередност. Седалището й е в Люксембург.

Европейска централна банка : седалището й е във Франкфурт, тя отговаря за паричната политика на еврозоната, т.е. на държавите-членки, които са избрали единната валута. Нейният борд на директорите се състои от шест члена. Съветът на управителите обединява управителите на националните банки от еврозоната и членовете на борда на директорите.

Европейски икономически и социален комитет : консултативен комитет, съставен от 222 представители на различните икономически и социални категории на Съюза. Седалището му се намира в Брюксел.

Европейски съвет : от 1975 събира най-малко два пъти годишно държавните глави или ръководители на правителствата на държавите-членки, подпомагани от министрите на външните работи , както и председателя на Европейската комисия; той определя общите политически насоки на Съюза и обсъжда основните международни теми. Съвещанията му са известни в медиите под името Срещи на върха. Понастоящем председателството му е на ротационен принцип: държавите-членки се сменят през шест месеца. Европейската конституция предвижда това ротационно председателство да бъде заменено от стабилно председателство със срок две години и половина. Министърът на външните работи на Съюза трябва да участва в заседанията.

Европейски съюз : когато се роди понятието “Европейски съюз” с Маастрихтския договор (1993 г.), то обхващаше външната политика и политиката на сигурност, от една страна (“2-ри стълб”) и дейността в областта на правосъдието и вътрешните работи (“3-ти стълб”). То се добавяше към “Европейската общност”, която обхващаше, най-общо, икономическите и социални аспекти. Ако Европейската конституция влезе в сила, “стълбовете” ще изчезнат, а Европейската общност ще се влее в “Европейския съюз”.

Еразмус : програма на Европейския съюз, част от програмата Сократ в областта на образованието, която дава възможност на студентите от дадена държава-членка да получат част от образованието си в друга държава-членка на Съюза.

Квалифицирано мнозинство : мнозинството, необходимо на Съвета на министрите, за да гласува при законодателната процедура (освен в случаите, в които се изисква консенсус). Понастоящем то се получава чрез средно претегляне на гласовете на държавите-членки в зависимост от тяхното население. Европейската конституция предвижда двойно мнозинство: 55% от държавите-членки и 65% от населението на Европейския съюз.

Комитет на регионите : консултативен комитет, създаден от договора от Маастрихт, състоящ се от 222 представители на регионалните и местни органи на Европейския съюз, посочени от държавите-членки. Седалището му се намира в Брюксел.

Конституция за Европа : подготвена от Конвент под председателството на Валери Жискар д'Естен, обединяващ европейски и национални депутати, представители на държавните глави или на ръководителите на правителствата на държавите-членки и еврокомисари, тази Конституция (от юридическа гледна точка става дума за конституционен договор) беше приета от Междуправителствената конференция през юли 2004. Тя е подлежи на ратифициране от 25-те държави-членки. Предвижда се тя да съжителства с националните конституции. Първата част от нея е посветена на ценностите, целите, правомощията на Европейския съюз, правомощията на неговите институции и финансовите му ресурси. Втората част включва Хартата на основните права (вж. съответната рубрика). Третата част определя вътрешните и външни политики и функционирането на Съюза. Четвъртата част се отнася предимно до процедурите за приемане и преразглеждане на Конституцията.

Междуправителствена конференция (МПК) : на тази конференция правителствата на държавите-членки се договарят за промените в договорите. МПК прие Европейската конституция през юни 2004.

Министър на външните работи : Европейската конституция предвижда назначаването от Европейския съвет на министър на Външните работи на Съюза, който ще наследи Върховния представител на общата външна политика и политика на сигурност.
Той ще ръководи общата външна политика и политика на сигурност на Съюза.
Той ще председателства Съвета по външните работи, но ще бъде и заместник-председател на Европейската комисия, с цел да се осигури последователност в международната дейност на Съюза.

Номиниране на Комисията : държавите-членки избират с общо съгласие личността, която смятат да номинират за Председател на Комисията. Кандидатът представя политическата си програма пред Европейския парламент. След това Парламентът одобрява или отхвърля номинирания кандидат. Заедно с избрания Председател държавите-членки предлагат кандидатурите на останалите комисари, които се изслушват от парламентарните комисии. Новата Комисия се одобрява или отхвърля от Европейския парламент.

Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) : създадена в началото на 70-те години, външната политика на Съюза се разви и включи измерението на общата сигурност. В текста на Европейската конституция, политиката на сигурност обхваща постепенното създаване на обща отбранителна политика на Съюза.

Парламентарна асамблея с равен брой представители АКТ – Европейски съюз : обединява представителите на 79 страни от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн (АКТ) и от 79 европейски депутати и представлява “Парламента” на Конвенцията от Котону, сключена между тези страни и страните от Европейския съюз. Тя поставя на преден план сътрудничеството Север-Юг, правата на човека и демокрацията. Съвещанията се провеждат веднъж в страна от КТ , веднъж в страна от Европейския съюз.

Парламентарна евро-средиземноморска асамблея : предложена от Европейския парламент и препоръчана от Евро-средиземноморската конференция на министрите на външните работи, тази Асамблея, притежаваща консултативни правомощия в рамките на евро-средиземноморското партньорство, се събра за първи път през март 2004. Тя се състои от 240 депутати, от които 75 са от парламентите на 25-те държави-членки на Европейския съюз, 45 – от Европейския парламент и 120 от средиземноморските страни – партньори.

Пространство на свобода, сигурност и правосъдие : това “пространство” обхваща мерки, свързани с даването на убежище, имиграцията, полицейското сътрудничество и сътрудничеството в областта на правосъдието – гражданско и наказателно – борбата срещу расизма и ксенофобията и организираната престъпност.

Разширяване : това понятие обхваща петте последователни вълни на присъединяване към Европейската общност, към шестте страни основателки, Германия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия, се присъединиха деветнайсет нови страни: през 1973 Дания, Ирландия и Великобритания; през 1981 г.: Гърция; през 1986 г.: Испания и Португалия; през 1995 г.: Австрия, Финландия и Швеция; през май 2004 г.: Кипър, Естония,Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словения, Словакия и Чешката република. Преговорите с България и Румъния продължават. Турция и наскоро Хърватия бяха признати за страни-кандидатки за присъединяване.

Структурни фондове : тези Фондове са Европейският фонд за регионално развитие (FEDER), Европейският социален фонд, Европейският фонд за селскостопанска ориентация и Кохезионният фонд. Тяхната цел е да намалят разликите в развитието между различните региони и между държавите-членки на Европейския съюз.

Съд на европейските общности : съставен е от петнайсет съдии и осем генерални адвокати и следи за спазването на правото при прилагането и тълкуването на договорите.Седалището му е в Люксембург. Не трябва да се бърка с Международния съд в Хага, който е към Обединените нации, както и с Европейския съд за правата на човека , чието седалище се намира в Страсбург и е към Съвета на Европа.

Съвет на Европа : тази междуправителствена организация, състояща се от 45 държави-членки приема общоевропейските конвенции, по-специално в областта на правата на човека, културата и образованието. Нейното седалище е в Страсбург от 1949 и не трябва да се бърка с Европейския съвет. Съветът на Европа не е институция на ЕС.

Съвет на министрите : състои се от министрите на всички държави-членки (или техни представители) и периодично се събира в Брюксел или в Люксембург, за да приема, често съвместно с Европейския парламент, европейското законодателство. Решенията му се подготвят от комитета на постоянните представители на държавите-членки (Корепер). Съставът му се променя в зависимост от темите (финанси,селско стопанство, външни работи....). Понастоящем председателството на Съвета се осъществява от държавите – членки на ротационен принцип на всеки шест месеца. Европейската конституция предвижда то да се поверява на всеки 18 месеца , на група от 3 държави, като Съветът по външните работи да се председателства от Министъра на външните работи.

Съвместно решение : законодателна процедура, създадена от Маастрихтския договор, която равнопоставя Европейския парламент и Съвета на министрите при приемането на европейските “закони”. В Европейската конституция “процедурата на съвместно решение” е прекръстена на “обикновена законодателна процедура”.

Харта на Европейския съюз за основните права : създадена и приета от Конвент, съставен от представители на Европейския парламент, на Националните парламенти, на държавите-членки и на Европейската комисия, тя беше включена в Европейската конституция.